Музика: Тодор Попов
Текст: Найден Вълчев


Жерав ли плаче в южната вечер?
Явор ли шушне със меки листа?
Бяла Беласица тихо разказва
своята повест в нощта.

Припев (сопрани): Е, е, кремък. Е,е, народа.
Аз съм вкаменената гибел на великия цар Самуил.

Припев (алти): Аз съм изсечена цяла от кремък,
мен ме е тука народа родил.
Аз съм вкаменената гибел на великия цар Самуил.

Жерав ли плаче в южната вечер?
Явор ли шушне с меки листа?
Сребърна Струма тече и разказва
своята повест в нощта. 

Припев (сопрани): Е, е, мъка. Е,е, народа.
Аз съм неизтеклите сълзи на великия цар Самуил.

Припев (алти): Аз съм реката на вечната мъка,
мен ме е тука народа родил.
Аз съм неизтеклите сълзи на великия цар Самуил.

Може през девет земи и морета
зла да ме буря оттук отвлече.
Бяла Беласица в мен ще остане
Струма през мен ще тече! 

Припев (сопрани): Е, е, песен. Е,е, народа.
Те са, те са люлка и гроб са на великия цар Самуил.

Припев (алти): Те са нестихваща българска песен,
тях ги е тук народа родил.
Те са, те са люлка и гроб са на великия цар Самуил

Все още няма отговори

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *