Бащин край – Българио рождена,
майко моя, мамин образ блед,
пих от твоята вода студена
в къщичката с две липи отпред.

Искам да обичам и живея
с пулса на кръвта ти всеки миг,
като оня, бдящ пред Мавзолея,
вечен и незнаен твой войник.

Плаках пред бесилката люляла
твойте най-велики синове.
Йовковата лястовица бяла
чувах не веднъж да ме зове.

Ти за мен бе песните по жътва
стрелнатите на възбог ята,
слънчев лъч и пионерска клетка,
зимата бе ти и пролетта.

И една девойка миловидна
с топъл поглед и пшеничен дъх,
огнената Ботева молитва,
Шипченския връх!

Аз вървя под твоите съзвездия
с Дунав и със Тракия богат
и пленен от твоята поезия,
Родино – мой свиден край!

Аз вървя под твоите съзвездия,
Родино – мой свиден край (2).