в. Народна младеж, 30.07.1970 г.

Резултатите от музикалното образование на децата в България направиха голямо впечатление на участниците в IX конференция на ИСМЕ в Москва

МОСКВА (по телефона от нашия кореспондент). В Москва завърши своята работа деветата конференция на ИСМЕ – Международното дружество за музикално възпитание на децата и младежта. Съветската културна общественост, музикалните творчески обединения, Министерството на просветата и Комитетът на младежките организации на СССР се постараха конференцията да остави дълбоки следи у всички участници. По общо мнение тя беше организирана добре и премина блестящо.

Темата на деветата конференция на ИСМЕ в Москва „Ролята на музиката в живота на децата, юношите и младежта” събра 1300 делегати от 41 страни на петте континента. И общата оценка е, че не само мащабите са грандиозни. Всички доклади, преките контакти между представителите на различните школи и направления в музикалното обучение на децата, дискусиите за характера и назначението на съвременната музика дават достатъчно основание, за да бъде наречена блестяща конференцията в Москва.

За това особено способствуваха не само широката размяна на мнения между изтъкнатите музиканти и педагози, но и концертите на 33-те детски и юношески хорове и изпълнителски групи, които обединиха 3500 участници от Финландия, Швеция, Франция, Унгария, Румъния, България, Съветския съюз и други.

Нека накратко се спрем на някои моменти от дискусията на конференцията.

Попитали Клод Дебюси коя музикална система предпочита. Той бил категоричен: „Трябва да се съчинява така, както ни подсказват децата”. Но тази искреност на детските възприятия, що се отнася до музиката, също трябва да се възпитава. Педагозите от много страни дискутират за това дали трябва да се учат на музика всички деца, дори и тези, които не проявяват никаква склонност към нея, или усилията да се съсредоточат само по особено надарените, да се развиват техните музикални способности. И нашата, и съветската педагогика са единодушни, че в тънкостите на музиката и към музикално-изпълнителско творчество трябва да се привличат надарените деца, но общото музикално възпитание е еднакво за всички.

Коя музика можем да наречем съвременна, коя музика увлича младежта, как музиката спомага за възпитанието на духовно богати и пълноценни личности, какво да бъде съотношението между леката, естрадната и популярната музика и нейните най-крещящи форми – „бит”, „рок”, „поп” музика – и класическата музика. Това също занимаваше множество музикални дейци и педагози, макар че за нас въпросът кое трябва да се помести – битълсите или Бетховен – в изграждането на духовния свят на младежта не носи в себе си трагичен характер, както на Запад – в САЩ и Западна Европа или Япония.

И тъй като стана дума за леката, развлекателната и танцувалната музика, опонирайки на Сидней Фокс от САЩ, който взема за основа широкото разпространение на „рока”, за да предложи синтез, състоящ се от рок, джаз и класическа музика, да бъде в включен в училищните програми, известният съветски композитор Дмитрий Кабалевски изтъкна цяла редица интересни мисли за увлеченията на младежта по леката музика.

„Преди всичко аз бих искал съвършено убедено да кажа, че интересът на подрастващите и младежта към леката, развлекателната и особено танцовата музика е явление само по себе си толкова естествено, че да се прави от него проблем е равносилно на това да се превръща в проблем и самата младост – каза Дмитрий Кабалевски. – Но от друга страна, да се фаворизира този развлекателен жанр до степен: „Бах-Бетховен-Брамс” – дръпнете се! Дайте място на рока!” – е най-малкото тъжна ирония, въпреки уважението към авторитета на видния американски педагог, на когото принадлежи тази мисъл” – изтъкна Кабалевски.

Как ярко може да се вплете в истинското изкуство народната песен, идеалите на нашето време и цялото идейно богатство на творчеството на старите и съвременните композитори в детската душа, в детската песен и танц – показаха нагледно не само оркестърът от народни инструменти от село Мондибаш, Кемеровска област, японските деца, унгарските студенти и цигуларите от Естония, а и трите български колектива, които изнесоха концерти на московските сцени по време на заседанието на конференцията.

След концерта на „Бодра смяна” Франц Калауай, председател на ИСМЕ, възторжено заяви:

Системата на музикално образование, което дава такива прекрасни резултати, е безусловно здрава система. Аз съм убеден, че представителите на други школи за музикално образование са вдъхновени от това, което чуха.

„Бодра смяна” и нейните ръководители нар. Арт. Бончо Бочев и Лиляна Бочева пожънаха заслужена слава. Под ръководството на Ивелин Димитров „Бодра смяна” даде един урок по солфеж.

Още повече нарасна нашият успех с концерта на детския юношески хор от град Толбухин, ръководен от засл. Арт. Захари Медникаров, и особено на детския юношески фолклорен ансамбъл при Двореца на пионерите – София, с главен художествен ръководител Михаил Букурещлиев.

Значи, вие сте имали и други състави на забележително равнище, а не само „Бодра смяна” – възкликнаха и унгарските, и френските музикални педагози, които с удоволствие поздравяваха нашите участници в конференцията на ИСМЕ за чудесните прояви на българските деца. А за детско-юношеския фолклорен ансамбъл при Двореца на пионерите, който изнесе едни блестящи десет минути на заключителния концерт на конференцията, Дмитрий Кабалевски каза: „Ансамбълът е украшение на конференцията!”.

За признанието на българската музика говори и фактът, че председателят на секцията по общи проблеми на музикалното възпитание беше народният артист проф. Любомир Пипков, а на секцията по фолклор – нар. арт. Проф. Георги Димитров.

Плочите с изпълненията на детските музикални колективи, които делегацията донесе, просто се разграбиха след концертите на българските деца. Добре, че в магазините имаше записи на плочи на изпълнения на хор „Бодра смяна”, за да може да се задоволи огромният интерес на чужденците към изпълнителското майсторство на децата.

Московската конференция на ИСМЕ показа, че в Съветския съюз и у нас музикалното възпитание на младежта и децата, на тези, които утре ще съставляват гръбнака на обществото, които ще стъпят в новия ХХІ век, е поставено на здрава народностна основа, носи най-прогресивни тенденции на времето, отговаря на интересите на младежта и стимулира развитието на духовните й потребности от истинско музикално изкуство.

Деветата конференция на ИСМЕ набеляза редица идеи за международно сътрудничество в тази област, с което прояви и една похвална активност за утрешния ден на музиката изобщо и на музикалното изграждане на младежта от всички континенти.

Божко БОГДАНОВ 

в. „Народна младеж”, 30.07.1970 г.