След броени дни България ще преживее исторически момент. На 3 октомври 2026 г. тленните останки на цар Самуил (997–1014 г.) се завръщат на българска земя след повече от хилядолетие.
И сякаш точно сега е времето да прозвучи тази песен.
„БЪЛГАРСКА ПЕСЕН“
Музика: Тодор Попов,
Текст: Найден Вълчев
Изпълнение: хор „Бодра смяна“ – запис на живо, 2006 г.
Диригент: Светла Бешовишка
Повече от хиляда години след трагичната съдба на Самуил тази песен говори с душата на целия български народ. Защото има памет, която времето не може да погребе. Има история, която не престава да говори. Има песни, които ще продължават да звучат през вековете. На 3 октомври Цар Самуил се завръща в България. А българската песен никога не е преставала да звучи.
Жерав ли плаче в южната вечер?
Явор ли шушне с меки листа?
Бяла Беласица тихо разказва
своята повест в нощта.
Аз съм изсечена цяла от кремък,
мен ме е тука народът родил.
Аз съм вкаменената гибел на великия цар Самуил.
Жерав ли плаче в южната вечер?
Явор ли шушне с меки листа?
Сребърна Струма тече и разказва
своята повест в нощта.
Аз съм реката на вечната мъка,
мен ме е тука народът родил.
Аз съм неизтеклите сълзи на великия цар Самуил.
Може през девет земи и морета
зла да ме буря оттук отвлече.
Бяла Беласица в мен ще остане
Струма през мен ще тече!
Те са нестихваща българска песен,
тях ги е тука народът родил.
Те са, те са люлка и гроб са на великия цар Самуил
Все още няма отговори