„Бодра смяна” загуби още един от своите най-ярки представители – поета, певеца и режисьора Михаил Белчев. През годините той се превърна в знакова фигура на българската музика и култура, получила признание с множество награди, почетни звания, ордени и медали. Поколения българи помнят и ще помнят завинаги неговите прекрасни песни и балади, концерти, телевизионни спектакли, съпровождали техния живот и будили светли емоции в душите и сърцата им.

И докато за повечето от тях той е познат от изявите си на сцената, за нашето певческо семейство той е обичаният Мишо, с когото заедно преминаха детството и юношеството ни.

Добрият вестоносец

Беше лятото на 1960 година. Завърших руската гимназия и кандидатствах за студентка по журналистика в Софийския университет, една от новите и най-желани специалности в Алма матер, а обявеният прием беше само за 15 места. Имах отлична диплома и отлична оценка на кандидат-студентския изпит по български език и литература, но и конкуренцията беше много сериозна.

В дните на трепетните вълнения около очакваните резултати заминах на последния летен лагер с „Бодра смяна”. Той беше в местността „Траката” по пътя от Варна към Златните пясъци. Мястото беше приятно и живописно, а срещу лагера ни имаше красива бяла пергола, от която се откриваше прекрасна панорама към Варненския залив.

По предложение на другарката Лиляна заедно с още няколко „стари хористки” станахме отрядни ръководителки на по-малките хористи. Аз поех грижата за трети отряд, в който се беше събрала група момчета. А се знаеше, че момчетата в хора не бяха много на брой и към тях проявявахме повече внимание за дисциплината и реда. В „моя отряд” беше и Мишо, едно лъчезарно, доброжелателно, леко срамежливо момче, което другарчетата му приемаха сърдечно и приятелски.

Тогава в лагера за кратко ни гостува Иван Радоев, авторът на текста на „Волен вятър” – бъдещия химн на „ Бодра смяна”. А сред ръководителите беше и балетистът от Софийската опера Иван Дойчинов, който помогна на моите момчета да подготвят за традиционния „Бодросменски ужкимски фестивал” един весел танц. Главният герой Захари с пухкавите розови бузи беше в ролята на готвача с големия черпак ,който трябваше да нахрани вечно гладните лагерници, между които беше и Мишо.

В програмата ни беше включена екскурзия до Златните пясъци. Мишо не дойде с нас, защото беше дежурен. Добре помня и до днес, че когато след екскурзията автобусът ни спря на „Траката” , той дотича запъхтян с телеграма в ръка и тържествено обяви: „Честито! Вече си студентка по журналистика!” Настана радостна олелия, аз сърдечно прегърнах добрия вестоносец и му благодарих за чудесната новина , а всички заедно тръгнахме към лагера покрай ресторанта до нас, от който се разнасяха звуците на модерния по това време шлагер „Марина, Марина Марина…”

Щастливият татко

Годините излитаха една след друга. Лъчезарното свенливо момче порасна и започна да се изявява с голям успех като изпълнител на т.нар. тогава естрадна музика. Всеки път, когато виждах Михаил Белчев на телевизионния екран, изпитвах светла радост от неговите вдъхновени песни с дълбоко съдържателни текстове, част от тях по негови стихове , и от проникновените му изпълнения, които винаги покоряваха с искреността, топлотата, мелодичността и приятното му сценично поведение. Изпълваше ме гордост, че школата на „Бодра смяна” за вниманието към всяка дума, за извайването на всяка фраза, за пълната хармония между текст, музика и лицеизраз, допринасяща за цялостното емоционално съпреживяване на песента при изпълненията на Мишо даваше богати плодове.

Песните му възпяваха най-напред младежката възторженост пред булеварда с разцъфтелите кестени, след това следваха красивите и тъжните изяви на любовта ,която той молеше да не остарява, после стигнаха естествено и до раздялата с младостта. И дори когато гризяха „на надеждата  острия залък” и времето полягаше „унило на хълбок” , неговите песни навсякъде и всякога говореха за искрено преживени вълнения, страсти и мечти , вълнуваха дълбоко и се запечатваха в душата и паметта на хиляди хора като добри послания.

Когато празнуваше в зала 1 на НДК своята 50-годишнина , Мишо ни покани с група хористи на своя концерт. На сцената той беше великолепен като певец, артист и режисьор от голяма класа. Майсторски владееше диалога с публиката и с всяко негово изпълнение тя реагираше все по-възторжено. Накрая, станала на крака, тя пееше заедно с него и не го пускаше от сцената. Беше незабравим триумф на един истински маестро на песента!

По дълголетна традиция на всеки рожден ден на нашия скъп диригент Бончо Бочев – 1 декември, се събирахме в Дома на „Бодра смяна” и пеехме вечните песни заедно със сегашните хористи. На един от тези празници през 1995 година дойде и Мишо . Радостно възбуден и силно развълнуван той ни съобщи: „Имам син! Константин!”

Посрещнахме новината с „Ура!!!” и запяхме в чест на свидната му рожба. Беше дошъл да сподели с всички нас -неговото певческо семейство – едно от най-щастливите събития в живота си.

Вечното послание

Другарката Лиляна Бочева беше получила покана за гостуване в популярното предаване на Българската национална телевизия „Ах, тези муцуни” с водеща Екатерина Генова, посветено на „Бодра смяна”. Помоли ме да събера група бивши хористи. Когато поканих Мишо и му казах, че по сценарий водещата иска в края на предаването да подготвим изненада за другарката Лиляна, го попитах написал ли е стихотворение за нашия хор. Обеща да участва и да помисли за изненадата.

Предаването премина за нас на един дъх. Спомените, които споделяхме, се нижеха един след друг , а времето напредваше. И, когато дойде време за финала, другарката Лиляна бръкна с ръка в „ябълката на изненадите” и извади .лист с посвещение:

”На „Бодра смяна” с обич и благодарност към Бончо Бочев и Лиляна Бочева”. Изненадата беше невероятна. Дълбоко трогната, другарката Лиляна зачете стихотворение, а ние, не по-малко поразени и очаровани от нея, поглъщахме всяка дума на поетичната изповед :

Една свята усмивка,
Един жест пестелив,
Един размах на ръцете
И небето над нас се разтваря.
Хор от ангели идва на тази земя.
По-тихо! „Бодра смяна” запява.

Една чиста магия,
един кръст осветен,
една единствена мъка,
че назад вече всичко остава.
Хор от ангели идва на тази земя.
По-тихо! ”Бодра смяна” запява.

Едно сляпо търсене,
един вик самота,
едни истински истини
в нас горят, но не ни нараняват.
Хор от ангели идва на тази земя.
По-тихо! „Бодра смяна” запява.

Един възрастен татко,
Един мъничък син,
едно пято послание
и един волен вятър повява.
Хор от ангели слиза на тази земя.
По-тихо! „Бодра смяна” запява.

Другарката Лиляна направи кратка пауза и продължи:

„За Бончо Бочев не трябва да се пише. Пада се на колене, мълчим, вгледани в очите, които помним, в устните, които повтаряха с нас всяка изпята дума:

„Сън е бил, сън е бил тихият двор,
Сън са били белоцветните вишни…”
Можем и да попеем наум.
Можем и да поплачем.

Михаил Белчев

В мига, в който червената лампа в телевизионното студио угасна, всички се хвърлихме към автора и го обсипахме с прегръдки и радостни сълзи. Едва ли можеше друг сред нас да изрази по по-разтърсващо емоционален начин непреходната ни обич към Учителя с главна буква, съградил своето неповторимо творение „Бодра смяна” – свидното гнездо на нашето детство и юношество, и към вярната му следовница Лиляна Бочева.

Когато за 100-годишнината от рождението на Бончо Бочев подготвях юбилейния сборник „Вълшебникът”, поставих стихотворението и посвещението на Мишо Белчев за финал. С тях той беше направил своето неповторимо вечно послание към „Бодра смяна!

7 април 2026 г.

Проф. д-р Минка Златева