ТЪРЖЕСТВЕН КОНЦЕРТ „125 ГОДИНИ БОНЧО БОЧЕВ“ ще се състои на 2 декември 2024 г., понеделник, от 19:30 до 21.00 ч., в НДК, Кино „Люмиер“.

Събитието се организира от Сдружение „Бодросменци“, в партньорство с Националния дворец на децата, и е посветено на 125-годишнината от рождението на основателя на детската хорова школа „Бодра смяна“ и основоположник на детското хорово изкуство в България – неповторимия и незабравим Бончо Бочев.

Водещи на събитието ще бъдат възпитаниците на хор „Бодра смяна“ Евелина Кръстева и Ваня Печикамъкова (председател на Сдружение „Бодросменци“).

В програмата са включени изпълнения на хор „Бодра смяна“ при Националния дворец на децата, с диригент Александър Кочков, и на сборен състав от бивши хористи на „Бодра смяна“, под диригентството на Людмила Герова. На рояла ще бъде Ива Георгиева.

Билетите за концерта са в продажба, на касата на НДК.

БОНЧО БОЧЕВ е роден на 1 декември 1899 г., в семейството на учители. Детството и юношеството си прекарва във великотърновското с. Поликраище, което приема за свое родно място, макар формално да е роден в съседното с. Драганово. След като завършва педагогическо образование, работи като учител на различни места в България, преди да се засели окончателно в София. Като учител по музика в училище „Антим I“, през 30-те години на ХХ в. Бончо Бочев създава към училището детски хор, който бързо придобива известност под името „Хор на софийските славейчета“. След политическите промени, настъпили в България през 1944 г., хорът, ръководен от Бончо Бочев, получава името „Бодра смяна“, което носи и днес.

Именно с „Бодра смяна“ Бончо Бочев постига световна известност, в потвърждение на която идват многобройните национални и международни награди. С „Бодра смяна“ той изпълнява за първи път произведенията на редица български автори, популяризира активно творбите на световната класическа и модерна музика.

За първи път Бончо Бочев и „Бодра смяна“ изпълняват творби на редица български композитори – Георги Димитров, Филип Кутев, Любомир Пипков, Тодор Попов, Светослав Обретенов и др., като много от тях са написани специално за хора. Близкото приятелство между Бончо Бочев и Добри Христов ражда едни от най-добрите образци на българската хорова музика. Бочев въвежда изпълнението на произведения от световната класика – Клаудио Монтеверди, Йохан Себастиан Бах и др. Близки контакти с Бончо Бочев имат творци като Золтан Кодай, Дмитрий Шостакович, Дмитрий Кабалевски, Бенджамин Бритън – творбите на тези композитори, някои специално написани за „Бодра смяна“, присъстват неизменно в репертоара на хора.

Бончо Бочев е признат за родоначалник на детското хорово пеене в България. С „Бодра смяна“ той за първи път в музикалната история на България извежда детското хорово пеене до нивото на високото певческо майсторство – традиция, продължена от неговите приемници в лицето на Лиляна Бочева, Христо Недялков, Захари Медникаров и мн. др.

Извън хоровата си дейност, Бончо Бочев е изтъкнат педагог. Заедно с творци като Борис Тричков е един от основоположниците на ранното музикално образование в България – изучаването на солфеж, хорово пеене и т.н.

С изкуството и с примера си Бончо Бочев става „учител“ не само на българските диригенти на детско-юношеските хорове. Със своите изказвания и „показни“ концерти на сесиите на Международната организация за музикално образование (ИСМЕ) той не само показва на диригентите от цял свят своя нов подход за работа с подрастващите, но и успява да ги убеди в правилността на своята методика за артистично общуване с децата и създаваните съвместно с тях артистични шедьоври. По модела на „Бодра смяна“ са създадени и съществуват и днес десетки детски хорови състави в цял свят, на всички континенти.

Именитият диригент доказваше, че музиката и хоровото пеене не са излишен лукс, а необходимост за личностното изграждане на децата и младежите. „Децата могат всичко“, казваше Бончо Бочев и с работата си доказваше истинността на това свое верую.

В статия на в. „Култура“, посветена на 100-годишнината от рождението на Бончо Бочев, четем: „Може би, ако Бончо Бочев се беше родил в някоя друга точка на света, 100-годишнината му щеше да бъде отбелязана с общонационален блясък, а не само със скромните усилия на един възторжен, но безпаричен инициативен комитет от бивши хористи. Или пък, ако беше футболист, щангист, лекоатлет…Тогава, може би, и вицепрезидентът, патрон на честването, щеше да е в залата, и министърът на образованието, под чието ведомство е хорът, и председателят на Народното събрание, и може би и други от т.нар. политически елит щяха да почетат събитието лично, а не само с писмено слово. Не че това би прибавило нови висоти към голямото име на Бочев, просто присъствието на действащ политик демонстрира някаква загриженост за историческата приемственост. …Може би, ако… Но Бончо Бочев се е родил тук, в България, и тук изнесе тежкия си кръст на Апостол.“