Ирина Василева е една българка във Франция. За пътя от хор „Бодра смяна“ до френските научни институти и авторските произведения на френски с приказни истории и аржентинското танго, разказва пред БНР самата Василева:

Ирина Василева е главен герой в “Нашият ден“:

“До момента съм написала три книги на френски език. Първата е една монография, есе, свързана с пеенето и човешкия глас. От малка се занимавам с пеенето и човешкият глас – винаги ме интригува като медиум и връзка с околната среда. Книгата беше нещо като намиране на себе си чрез работата върху гласа.

След тази монография, която публикувах през 2018 г., получих една чувство, една нужда да изразя по-творческата част от себе си, свързана с работата с езика. Приказките за възрастни много ми допаднаха като жанр и започнах да пиша в него. Бях вдъхновена от различни теми и реални ситуации в живота.

Елементът, който е свързан с чудесата в приказките, с нещо, което ни пренася в един друг свят, е много важно. И този полет към други светове страшно много ми помага, като човешко същество понякога да се откъсвам от ежедневието и да попитам и мечтая.

Животът е една възможност да оцениш свободата и да я постигнеш. Стремяла съм се да се намирам в ситуации, в които да мога да избирам. Много е тежко и трудно, когато нямаш право на избор по различни причини.“

Между Париж и София

“Париж е любимо мое място, защото това е един невероятен град, изпълнен с много изненади, богатства и потайности.

Много обичам да вървя пеша из града. Сменяйки кварталите в Париж, сякаш се намираме в един нов свят. Много обичам променливостта и многото лица на града. Докато мога да виждам символа на Париж, Айфеловата кула, винаги се чувствам у дома.

Общото между Париж и София за мен е любовта, която нося в сърцето си към тези две места. Важна е връзката, която усещаме с местата.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл:

Категория:

Все още няма отговори

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Translate »