Бончо Бочев е изключителна фигура в нашия културен живот. Той е блестящ пример за труженик, който освен безграничното артистично дарование, притежаваше и такава психосоциална нагласа, която го правеше годен за себеотрицание и саможертва. Изкуството за него беше идея, на която поднесе жизнеността на своя живот с безапелационна готовност. Интензитетът и почтеността на отдаване беше мярката за постоянно подновяващо се развитие на неговото творческо дело. Грижата да опази и повиши стойността на своето музициране освети морала на това „съзаклятие“, наречено „Бодра смяна“, и е насъщната предпоставка за цялата му дейност на учител и музикант. Неговият порив, понякога своеобразен или дори своенравен, живя според силата на собствената си виталност и не бе съкрушен нито от предубедената антинагласа на средния кариерист, нито от бруталното администриране на изкуството. Именно това усещане на твореца в него за необремененост при избора на теми и маниер на интерпретация беше първичният и оплождащ импулс в неговата артистична битност. Затова и на създадената от Бончо Бочев „Бодра смяна“ беше предопределено особеното място на състав с историческа заслуга.

Бончо Бочев пръв издигна детското хорово пеене до нивото на зрелия професионализъм. Нещо повече, неговото изпълнителство повлия изобщо на художествения вкус у нас и по-младите поколения хорови диригенти пряко или косвено се оказаха в известен смисъл ученици на този неповторим, спонтанен и импулсивен музикант. Благодарение на тази негов „Бодра смяна“ в нашата страна се създадоха десетки прекрасни детски хорове. И не само детски – Хорът на софийските девойки, Софийски камерен хор и Камерна капела „Полифония“ бяха вербувани от певци, получили своята певческа култура и певческо майсторство в този прославен детски хор. Изобщо, последица от дейността на „Бодра смяна“, покрай многобройните оригинални концертни изяви (между които има и уникални по стойност и мащаби реализации) на кадрите, които излъчи и излъчва този състав – една част от тях се вляха в любителското музикално изкуство, а други се насочиха към музиката професионално.

Големите изпълнителски възможности на „Бодра смяна“, култивирани от Бончо Бочев, предизвикаха появата на детска хорова литература с една необичайно развита фактура. Много композитори у нас бяха стимулирани от качествата на „Бодра смяна“ и създадоха образци, развити на основата на широки смислови концепции и разгъната композиционна техника (Любомир Пипков, Тодор Попов, Димитър Петков и др.!.

Артистичното присъствие на Бончо Бочев на сцената беше особено внушително, преди всичко като израз на един постоянен кръг от образи и чувствания, които е носил през годините на своя живот като същина на своята душевност и интелект. Затова изявите му бележеха кулминации с размах, чийто авторитет респектира и сега и внушава преклонение.

_____

Ивелин Димитров
30.11.1999 г., София