Чрез „Бодра смяна“ милиони хора и в чужбина чуха живата българска песен. От самото начало “Бодра смяна“ не тръгна по пътя на повърхностната, лесната, евтината песен, която дръзко си проправя път и на улицата, и в училището, и за съжаление, трови вкуса и убива зародиша на сериозното изкуство в душата на младата публика. Още с първите си стъпки „Бодра смяна“ смогна да се свърже с прогресивните традиции на нашата училищна и художествена песен от миналото, навлезе творчески в съвременността и стана пълноценен участник в изграждането на нашия музикален живот. Не една песен на Георги Димитров, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Филип Кутев, Тодор Попов, Димитър Петков, Александър Райчев и други български композитори получи кръщението си пред публиката от този пълен с ентусиазъм пеещ орляк.

И аз, като автор, винаги с радост и благодарност съм слушал моите песни „Жълта пеперуда“, Нани ми, нани Дамянчо“ и „Радостна песен за Републиката“, изпълнявани с толкова чистота и вълнуваща непосредственост, че не съм могъл да желая повече. Успехите и правилната насока на „Бодра смяна“ се дължат безспорно на ръководителя на Хора Бончо Бочев, комуто пожелавам да продължи със същата настойчивост и последователност да води нашата детска песен към нови давоевания, към нови успехи. Напред по верния път, Бодра смяна!

“Дълбоко трогнат и възхитен от звънките гласове и проникновеното художествено чувство на милите деца от “Бодра смяна”, пожелавам от сърце и душа на тях и на техните ръководители все по-големи успехи и завоевания за слава и чест на българския народ.

Техният почитател – Борис Христов“

“Те не просто хубаво пеят, те са колективна творческа личност с един дъх, с един усет, с една мисъл и едно усещане по време на музициране.”

“…Вие пяхте още по-хубаво тази вечер. Как го правите?”

„Аз горещо желая това ваше прекрасно, радостно изкуство да процъфтява и вие безкрайно да продължавате, както днес, уверено да вървите начело на най-добрите детски хорове на нашето време“

“Ние бихме могли да се поучим много, както от подготовката на гласовете, така и от организацията на хор “Бодра смяна”, чиито малки изпълнители имат забележителни постижения”

От създаването на хор „Бодра смяна“ досега съм неразделен другар на колектива и на ръководителя му Бончо Бочев. И трябва да кажа, че ползата ми от тази дружба е двойна: като композитор – щастие е да ти се изпълняват песните от такъв хор, като човек – два пъти по-голямо щастие е да познаваш тия малки творци на красотата, които всичко правят от сърце, които от ранно детство се научават да обичат, да разбират музиката и да вълнуват слушателите с изпълнението си. Децата със своята непосредственост и чистота винаги могат да покажат на композитора доколко той е сполучил в своите песни. Това личи най-напред върху техните лица, които отразяват чувствата ясно като кристално изворче. А как „Бодра смяна“ действа на публиката? На Четвъртия младежки фестивал в Букурещ датчанинът плачеше, а останалите членове на журито, силно развълнувани, поглеждаха към мен и одобрително поклащаха глави. Накрая ръкопляскаха, въпреки че е забранено. Да бъдеш хорист в „Бодра смяна“ е чест и щастие! Не всеки се приема там. Освен дарбата да пееш, трябва да си отличен ученик, примерен пионер и добър другар. Колективът не търпи в средата си лоши прояви. Който влезе в хора, трябва да е дисциплиниран и точен или да стане такъв. Да бъдеш хорист в „Бодра смяна“ – това значи още от най-ранно детство да добиеш голяма музикална култура. Да бъдеш в „Бодра смяна“ – това значи още да разнасяш с чест славата наанашия музикален народ и прекрасната българскка песен, да я разнасяш по градове и села из нашата земя и в чужбина.

“ … Бях на концерта в Братислава, където хорът вместо 20 песни, както беше обявено в програмата, трябваше да изпее 36. Шестнадесет биса!…“

***

„Вечерта е необикновена. „Бодра смяна“ трябва да пее почти едновременно в зала „Юнион“ с около 40-минутна програма и в „Народния дом“ пред Евровизията и фестивалното жури. Седим във втората зала и недоумяваме защо „Бодра смяна“ се бави още. Предаването вече е започнало. Наближава редът на нашия хор. Изведнъж зад мен запъхтян сяда проф. Б. Попович, а малко след него и проф. Илич.

– Къде е? – питам.– Остана да слуша „Бодра смяна“. Не може да се откъсне…

След малко пристига Вукдрагович, изнемощял от тичане.

– Къде е хорът? – питам и него.– Там – казва – в „Юнион“. Не ги пускат да слязат от сцената…

Вечерта тримата професори искат да напишат в „Златната книга“ на „Бодра смяна“ свои мисли. Б. Попович се обръща към мен и казва:

– Когато слушам „Бодра смяна“, иска ми се да плача…– Така и напиши – казва му Бончо Бочев. – На нас това ни стига!“

Лиляна Бочева проявява чудесно майсторство на музикант и интерпретатор. Всичко, което е изработено, е на най-високо изпълнителско равнище. Радва ме, също така извънредно много, че „Бодра смяна“ разширява рамките на своя репертоар. Авторите са избрани добре и всичко имаше своя смисъл. Че се дава приоритет на българското хорово творчество – това е естествено и необходимо. Така младите български изпълнители имат огромна възможност да защитават своето национално изкуство. Че хор „Бодра смяна“ посяга към малко познати автори, е също хубава черта. Самият хор звучи вълшебно. Децата пеят изразително. Сценичната свобода пленява слушателите. Радостта и чистите детски чувства витаят през целия концерт. Те в никакъв случай не са нарушавани и тогава, когато се изпълняват главоломно трудни произведения. Звучността на хора е светла, подкупващо пленителна… Може да се предаде на всички, които работят в хор „Бодра смяна“, че тяхното дело е увенчано с успех. Това дело е голямо национално завоевание и трябва да се пази като зеницата на окото. То е необходимо най-напред на българските деца и на всички, които обичат бъдещето на България. Чрез него всички близки и далечни приятели и неприятели на България ще разберат колко красива е тази страна.

Къде се крие тайната на неизменния успех на хор „Бодра смяна“? В кристалната чистота на мелодията, в грижливо съставения репертоар, в културното изпълнение, в прецизната и детайлирана разработка на всяка песен, в художествената и подкупваща с искреността си интерпретация, във внимателно подбрания състав от хористи и в настойчивата възпитателна работа с тях? Навярно във всичко това наведнъж. Успехите на хор „Бодра смяна“ са неразривно свързани и с името на диригеннта му – заслужилия артист Бончо Бочев. С много любов, с голяма вяра в силите на децата, с цялото си сърце, с разбиране и художнически усет, ден след ден, година след година – скромно, тихо и упорито той работи с малките си хористи върху всяка песен, върху всеки тон. Неговата любов към хубавата песен, неговата всеотдайност в работата гори и във всеки от пионерите на стегнатия и дисциплиниран колектив. А там, където има разбиране, любов и всеотдайност към повереното дело, не може да няма успех.

Ако днес музикалната ни култура притежава цяло съзвездие блестящи детски колективи, дължим го на “Бодра смяна”, на щедро раздавания опит и заразяващ пример, който стана причина родината ни да се прослави като “люлка на детското хорово пеене“.  В това може би е най-дълбокият смисъл на делото на Бончо Бочев, на Лиляна Бочева и на цялата история на хора. Оставена е дълбока диря, която очертава славната традиция на миналото, бележи блестящото настояще и сочи оптимистичното бъдеще на цялото ни хорово-изпълнителско изкуство.

“…При всяка наша среща в репетиционната или концертната зала хор “Бодра смяна” с изключителна последователност демонстрира своята висока художествена дисциплина, психическа и физическа издръжливост, задълбоченост и прецизност към нотния текст и не на последно място – винаги свежа и неподправена артистичност. Ето защо, всяко докосване до изкуството на хор „Бодра смяна“ и неговиите диригенти оставя незалиичими следи в нашето съзнание и поражда чувства на нацинална гордост, възторг и радост от неговото съвършенство. ”

Израснах в любов, пеех в хор „Бодра смяна“ – академия за нас, децата от 50-те години. Там се научихме да ценим истинското изкуство, а и да го създаваме и опазваме.

„Бодра смяна“ има особено място в нашата култура. Това е състав с определена историческа заслуга. Той пръв издигна детското хорово пеене до нивото на зрелия професионализъм. Нещо повече, изпълнителството на „Бодра смяна“ повлия изобщо на художествения вкус у нас и по-младите поколения диригенти пряко или косвено се оказаха в известен смисъл ученици на неповторимия артист, спонтанния и импулсивен музикант Бончо Бочев, създателят на „Бодра смяна“.

„Спонтанният музикант, надареният с голяма интуиция и широк артистичен обхват, незабравимият Бончо Бочев пръв успя да създаде съвършен колектив, обогатен от детска чувствителност и всеотдайност и от още нещо – непоклатимата вяра в красотата на това, на което са се посветили. Острата категоричност, с която Бончо Бочев от първия миг на дейността си се обръща към високия художествен еталон на музициране, е онова начало, гарантирало успеха му в неговата зрялост, когато името му се превръща в символ на виртуоз-педагог в хоровото пеене, както и успеха на състава в сегашния му вид.“

„Концертите на хора на Фландърския фестивал в Белгия бяха изключително завоевание за националната ни култура. Концертите на хора предизвикаха фурор, учудване, преклонение пред естетическите внушения на неговото изкуство. То се приемаше вече не само като детско изкуство, а като изкуство, притежаващо универсалността на големите състави, сред които „Бодра смяна“ музицираше равноправно – Лондонската и Виенската филхармонии.“

„Бончо Бочев пръв издигна детското хорово пеене до нивото на зрелия професионализъм. Нещо повече, неговото изпълнителство повлия изобщо на художествения вкус у нас и по-младите поколения хорови диригенти пряко или косвено се оказаха в известен смисъл ученици на този неповторим, спонтанен и импулсивен музикант. Благодарение на тази негов „Бодра смяна“ в нашата страна се създадоха десетки прекрасни детски хорове. И не само детски – Хорът на софийските девойки, Софийски камерен хор и Камерна капела „Полифония“ бяха вербувани от певци, получили своята певческа култура и певческо майсторство в този прославен детски хор. Изобщо, последица от дейността на „Бодра смяна“, покрай многобройните оригинални концертни изяви (между които има и уникални по стойност и мащаби реализации) на кадрите, които излъчи и излъчва този състав – една част от тях се вляха в любителското музикално изкуство, а други се насочиха към музиката професионално.“

Не можеш да слушаш хор „Бодра смяна“, без да бъдеш запленен, покорен, очарован. С неговите песни ти живееш с неудържимия порив на пионерското сърце, със слънчевите хоризонти на новото време, с красотата на родните простори. Чрез тях опознаваш родната българска песен и дълбоко проникваш в нейната безкрайна красота.

Изпълнението на „Бодра смяна“ се отличава не само с основните белези, които трябва да има един хубав хор – кристална ачистота, ясна дикция, светла звучност, вярно музикално тълкуване. То си има и плюс един особен свой белег – неотразимо въздействащата изразителност, която достига направо до сърцето на слушателя и го грабва. Това е оригинален белег на „Бодра смяна“, който го отличава от многото други именити хорове в чужбина, зад някои от които стоят вековни традиции. Друг подобен белег на колектива е неговият абсолютно самодеен характер. Самодеец и самоук е и неговият основател и ръководител – заслужилият артист Бончо Бочев. Но това никак не пречи на „Бодра смяна“ да се равни по майсторстсво с професионални състави, а в някои моменти и да ги надминава. И то не е случайно: „Бодра смяна“ се разви до висотата на здрава детска хорово-певческа школа. Тук наред с хоровото пеене се изучава и солфеж с елементарна музикална теория. И в солфежа децата отбелязват същите невероятни постижения. Пее се съвсем самостоятелно на прима виска, нотира се бързо и сигурно, а в някои класове се пеят направо с текста едногласни и двугласни песни. Бях в Москва с жестнадесет деца от „Бодра смяна“, сътрудници на Софийската народна опера, пред музикални, музикални педагози и лекари-фониатри от Академията на педагогическите науки на РСФСР. Слушателите бяха поразени и трогнати до сълзи от показаното и от метода на работа.

Тези факти, както и обстоятелствата, че „Бодра смяна“ се създаде в общообразователното ни училище от учител без специално музикално орбазование, твърдят само едно: че прекрасният опит на „Бодра смяна“ е приложим и при най-обикновени и скромни условия.

Особени заслуги има „Бодра смяна“ за развитието на българската детска хорова песен. Този му успех явно се дължи на майсторството му в изпълнението на българските песни. Не съм наблюдавал у друг хор като обикновено явление така бурно да се бисират български песни, в които няма нито солисти, нито някакви особени ефекти. Истинско творческо удовлетворение чувства българският композитор, когато „Бодра смяна“ пее негова творба. Затова редица наши композитори създадоха прекрасни детски песни, които намериха първия си и най-добър интерпретатор в лицето на „Бодра смяна“. Лично аз написах не една песен за този детски хор и това ми беше една от най-благодарните работи. А как чудно се съживиха някои от старите ни детски песни, когато ги изпя „Бодра смяна“, това можахме да видим напоследък в незабравимото изпълнение на състава на „малките“.

С богатото разнообразие на изпълненията си „Бодра смяна“ подсказва на композиторите ни нещо по въпроса – какво и как трябва да се пише за деца.

Когато преди двадесетина години учителят Бончо Бочев основава в едно крайно софийско училище хора на „Софийските славейчета“, едва ли е предполагал, че с това той слага началото на един колектив, който за разлика от обикновените ни училищни хорове ще бъде нещо трайно и ще достигне до разцвет, непознат за нашите тогавашни мерки. Езма ли е предполагал, защото ние нямаме традициите на страните с вековна култура в областта на детското хорово певчество. А сигурно и не е предполагал, че с такива едри крачки ще дойде времето, което направи възможни много неща, смятани по-рано за блянове.

Но това време дойде и „Софийските славейчета“, млъкнали за кратко през последните грохотни стъпки на войната, отново запяха през 1945 година, а в началото на 1947 г. литнаха по своя нов, светъл път с новото име на най-младото ни поколение – името „Бодра смяна“.

Мнозина са ония, които познават този пионерски хор и се радват на песните му, слушани по концерти, на тържества и празници, по естради, площади и улици или радиопредавания. Но по-малко са тези, които знаят, че „Бодра смяна“ има голяма заслуга и в друга една област на нашето музикално изкуство – на оперната сцена. Затова чувствам желание да напиша тия няколко реда.

За първи път се мярнаха деца на сцената на Софийската опера през 1939-40 година, когато народният артист Петър Райчев постави операта „Кармен“. Преценилл правилно възможностите на хора на „Софийските славейчета“, Петъър Райчев пръв поиска малка група от тях и пусна на оперната сцена първото шумно и весело детско ято, което огласи представленията на „Кармен“ със свята светла багра. Публиката срещна тази изненада с възторжена радост и аплодисменти.

Оттогава детските хорове и групи станаха необходимост за операта. След „Кармен“ последваха с участието на деца-певци оперите „Тоска“, „Вертер“, „Борис Годунов“. Междувременно, като приемник на „Славейчетата“ се яви новият детски хор „Бодра смяна“, чието необикновено бързо развитие съвпадна с постоянно пастящите нужди на Софийската опера от детски хорове и групи. Тези състави едно след друго се излъчваха от „Бодра смяна“ и заеемаха местата си във възобновената опера „Борис Годунов“ и последвалите я постановки на „Дама-пика“, „Момчил“, „Вълшебната флейта“ и „Бохеми“.

Всеки нов сезон през сцената на Софийската опера се изреждат все нови и нови випуски от най-малки певци, винаги различни като пъстри цветя в градинка – всяко със своя неповторим чар и винаги еднакво добре подготвени и подбрани по музикални и сценични дарби. И днес ние, служителите при Софийската опера, не можем да си представим вече изнасянето на опери като „Дама-пика“, „Бохеми“, „Борис Годунов“, „Тоска“, „Момчил“ и др. без тия наши малки на години, но големи с обаянието си мили сътрудници. Връх на проявените от тях дарби и способност да се справят с най-отговорни и трудни музикално-певчески задачи е участието им във „Вълшебната флейта“ с няколко тройки – от хубави по-хубави.

Във всичките си участия певците от „Бодра смяна“ показват неизменно едни и същи ценни качества: голяма музикалност – заучамат сигурно, безупречно и поразително бързо; здрава гласова култура – плод на неуморна, системна педагогическа работа; артистичност – в пеенето и на сцената; силна възприемчивост и съзнателна дисциплина.

От работата ми с тия деца имам най-хубави впечатления. Удивителна е способността им да се свързват почти веднага с възрастните артисти-професионалисти на сцената и да се подготвят за нея в съвсем малко репетиции. Не грешат, никога не изневеряват на установеното темпо и винаги се приобщават към възрастните си „колеги“, които от своя страна с голяма любов работят с тях. Малките проявяват силна музикална активност и зад кулисите – внимават и тънко слушат. Често коментират пеенето и играта на възрастните артисти, а понякога горещо спорят и се изказват по тия въпроси с присъщата на децата прямота и… правдивост, разбира се. Мога чистосърдечно да кажа: истинско удоволствие е да се работи с тия деца, радост и наслада е да ги слушаш и гледаш на сцената. Без тях мястото на детските хорове и участия в операта би останало като силно чувствана празнота, биха се загубили едни от най-приятно изненадващите и вълнуващи моменти в представленията ни.

Ето защо, нашата Опера се гордее със своите малки сътрудници от „Бодра смяна“. Ето защо, бих желал да изразя благодарнност и към техните ръководители, към двайката баща и дъщеря Бочеви, налагаща се като символ на приемственост. Нека се надяваме, че както в „Бодра смяна“ випуск след випуск едно поколение вече щастливо се сменя с друго, така и кормилото на този колектив ще бъде предадено от бащата в сигурните ръце на дъщерята, която напоследък почти изцяло поема работата с децата в ооперата и която отдавна се проявява с безспорни качества на музикант, детски педагог и организатор.

Диригентката Лиляна Бочева постига това удивително музикално вдъхновение не чрез схематично тълкуване, а чрез едно артистично откровение на приливи и отливи, с внушителни и много красиви пластични движения, като в същото време остава скромна и сама подчинена на това, което поднася със своя хор, след дълга и сериозна подготовка. В продължение на много години на фестивала в Неерпелт сме присъствали на множество отлични концерти. Няколко български хорове получаваха най-високата награда, но това, което показа „Бодра смяна“, надминава далеч чутото досега. Човек има чувството, че слуша един фин и деликатен импресионистичен инструмент. Още с първото изпълнение на „два старославянски канта“ сме обаяни от красотата на гласовете, единството на ритъма, естествените акценти и, най-вече – хармоничното съвършенство на гласовите партии. Трите „Коледни песни“ от Б. Бритън смайват с богатата гама от цветове на гласовете.

Очарован съм от „Бодра смяна“! Не само от музикалността и дисциплинираността на децата, но и от голямата работа на ръководителите, резултат на която са тези постижения. Децата имат отлична постановка на гласовете и се държат естестсвено, като истински артисти. И тоно в тази естественост и непосредственост е завладяващият чар на хора.

Казано и доказано е, че „Бодра смяна“ е между хоровете които имат: най-добрата организационна и певческа дисциплина, най-съвършен строй и ансамбъл, най-ярка артистичност, лицеизраз, дикция, най-вярно отношение към текста, най-съвършена нюансировка и всичко „най“.

Всички присъстващи тук знаят какъв човек беше Бончо Бочев. Затова аз само ще кажа – трудно е да се открие музикант, толкова предан на делото си. Тойо безгранично обичаше и познаваше децата. Обичаше пеенето като средство за музикално изразяване. Детайлно и комплексно познаваше всички методи на музикално-естетическо възпитание. Той създаде хор, който и до днес е образец за възпитанието на човека със средствата на пеенето. Кое преди всичко друго поразява в пеенето на хора? Според мен, това, че в маниера на изпълнението на „Бодра смяна“ удивително естествено, хармонично се съчетава детската непосредственост с великолепното изпълнителско майсторство. Мене, който дълги години съм работил и работя с детски хор, това особено ме поразява.

Няма човек, който е общувал – пряко или опосредствено – с Бончо Бочев и да не е бил впечатлен от неговата всеотдайност на децата и детското хорово пеене.

Още от самото начало на диригентската си работа с „Бодра смяна“ Бончо Бочев взема „на прицел“ най-високите световни художествени образци на музикално-изпълнителското изкуство за еталон на своята дейност и „обявява война“ на опростителските тенденции в детското хорово пеене. До края на живота си с всеки концерт неизменно доказваше, че профанирането на детската песен е пагубно явление за българската музикална култура, тъй като интелектуалните и емоционалните възможности на децата и юношите са безгранични.

Бончо Бочев „притискаше“ българските композитори да третират детската песен като пълноправен композиционен жанр, в който наред с детското да има и проблемни моменти. Той успя да накара автори като Тодор Попов, Димитър Петков, Георги Димитров, Светослав Обретенов и други да създадат детски песни с развита композиционна структура, което доведе до обогатяването на детския хоров репертоар. От своя страна това съдействаше за разширяване на изпълнителската палитра на детските хорове, което се оказа „печелившата карта“ за повишаване на тяхното изпълнителско майсторство. И отново – за кой ли път – трябва да се изтъкне простата истина, че е необходимо всичко да се започва от училището, като се обърне повече внимание на баланса между интелектуалното, физическото и емоционално-естетическото възпитание на подрастващите поколения, който е „condition sine qua non“.

По време на репетициите и концертите Бончо Бочев гореше! Децата оценяваха тази негова безпощадност към себе си и всячески се стараеха да му сътрудничат в неговия стремеж за постигането на художествено съвършенство, което и те самите желаеха. Така се получаваше една невероятна сплав, от която заедно шлифоваха незабравими звукови богатства.

И след репетициите, и след концертите от него се „лееше“ пот и не пропускаше възможността да подчертае, че „и диригентът изкарва прехраната си с пот на челото!“ Затова Бончо Бочев винаги носеше малко куфарче, в което освен нотите бяха и дрехите му за преобличане – действие, което правеше не по-малко от два пъти дневно.

С изкуството и с примера си Бончо Бочев стана „учител“ не само на българските диригенти на детско-юношеските хорове. Със своите изказвания и „показни“ концерти на сесиите на Международната организация за музикално образование (ИСМЕ) не само показваше на диригентите от цял свят своя нов подход за работа с подрастващите, но и успяваше да ги убеди в правилността на своята методика за артистично общуване с децата и създаваните съвместно с тях артистични шедьоври.

Хоровото изпълнение под ръководството на Бончо Бочев не е само хубаво вокализиране, то е омузикалена художествена рецитация на поетичния текст на песните. Това придава на постигнатата от него музикална фраза невероятна пластичност, в която се крие „магията“ на неговото диригентско величие!

За българското хорово изкуство Бончо Бочев е емблематична личност, която създаде в детското хорово пеене: нови художествени и възпитателни критерии, нови репертоарни изисквания, нови социални измерения на хоровото изкуство.

Воден от непогрешимата си интуиция, с широк артистичен замах и вътрешна убеденост, Бончо Бочев създаде българската школа в детското хорово пеене, чиито принципи намериха много последователи у нас и по света. Името му се превърна в символ на висок професионализъм, съчетан със завладяващ артистизъм и спонтанно въздействие върху слушателите. Хуманизмът на изкуството му се утвърди като важно средство за запазване чистотата и непосредствеността на детската чувствителност и беше пример за подражание. Затова то ще остане завинаги в българския музикален летопис!

От личностните и артистичните ми контакти с Лиляна и хор „Бодра смяна“ разбрах, че зад нейната привидна строгост се крие чувствителна и чиста човешка душевност. Децата я разбираха добре и не й се сърдеха, защото в „другарката Лиляна“ недвусмислено виждаха човека, който стоеше най-близо до тях, грижеше се за тях и искрено и безрезервно ги обичаше. Може би тя изхождаше от древната житейска мъдрост, че „родителите трябва да показват своята обич към децата си, само когато те спят“!…

След смъртта на Бончо Бочев (22 май 1975 г.), съвсем логично Лиляна Бочева го замести на кормилото на хор „Бодра смяна“. Това беше изключително голяма артистична отговорност, защото новото й битие неминуемо предизвикваше сравнение с изкуството на неповторимия майстор, чиято „летва“ той беше вдигнал на много високо равнище на световен лидер.

Сега, от дистанцията на времето, може с убеденост да се каже, че Лиляна Бочева успя да се утвърди като достоен продължител на неговото дело, който не само запази високия стандарт на създадената хорово-певческа традиция, но и привнесе в нея нови елементи по отношение на репертоарния й облик.

Обективността на оценката изисква да се каже, че в „епохата на Лиляна Бочева“ се различават два етапа – до 1989 г. и след това. Ако първият етап може да се характеризира като „стойностния“ – понеже продължи да развива добрите традиции на състава, вторият трябва да се определи като етап на борба за оцеляване. Основният аргумент за това твърдение е, че различните структурни изменения, които бяха направени в непрофесионалната сфера на културата след установяването на демократичните промени в България, в значителна степен подкопаха нейните дотогавашни устои, без да се създадат нови, с адекватни организационно-финансови възможности и управленски механизми. Това беше недопустимо, защото нанесе сериозен удар върху цялата национална култура, тъй като професионалната и непрофесионалната сфера са двата неделими компонента на обществения феномен духовна сфера. Ако единият създава условията и възможностите за постигането на върхови духовни постижения, другият изгражда тяхната широка обществена основа чрез емоционално-естетическото възпитание на хората.

За обществото емоционално-естетическото възпитание на хората не е самоцелна дейност и „излишен лукс“, а важно средство за запазване на човешкото у човека! Затова художественият продукт не е обикновена стока, а „стока с особено предназначение“, тъй като не засяга „тесни ведомствени интереси“, а интересите на цялото общество и запазването на националната идентичност на всеки народ!

Затова до последния си дъх Лиляна Бочева беше – като баща си – неуморим диригент, борец против бюрократичното бездушие на хората, от които зависеше дейността и бъдещето на хор „Бодра смяна“.

„Докато съм жив, ще помня „Репетиция за концерт“  от Моцарт и „Есенна песен“ от Тодор Попов. „Бодра Смяна“ е слава за българския народ !“

Този детски хор е истинско чудо! Концертът на 26.06.1962 г. в Зала „България“ беше едно от моите най-големи музикални преживявания. Това е интонация, ритъм, спонтанна музикалност. Нечувано нежното и винаги закръглено пеене, прекрасните преходи, кресчендото и подобното на орган фортисимо ще останат завинаги да звучат в ухото ми.

Един български детски хор толкова очарова делегатите на Конференцията на Интернационалното дружество за музикално образование, която се състоя в Будапеща през 1964 г., че Карл Ернст нарече неговото изпълнение „най-съществената част от конференцията“. Мистър Ернст, който бе избран за председател на ИСМЕ, при срещата в Будапеща добави, че „никога не е чувал деца да реагират на диригентската палка така артистично и с такова чувство на всеотдайност“. Тази похвала, повторена от няколкостотин музикални педагози в будапеща, бе отправена към хор „Бодра смяан“ – София, България.

„В историята на Фландърския фестивал са влезли имената на много велики артисти: композитори, диригенти, оркестри, певци, инструменталисти, оперни ансамбли и хорове – най-големите имена на нашия свят. Но най-скъпият от спомените ми е “Бодра смяна”. Защото тези деца със съвършената си техника, дълбоко артистично чувство и ентусиазъм за музициране ми откриха една неподозирана врата към невероятните възможности на талантите на младите. Мисля, че не бих могъл да изразя по-добре своето възхищение и голямото си приятелство към Бончо, към Лиляна и към „Бодра Смяна“, освен с думите: ВИЕ СТЕ НАЙ-ДОБРИЯТ ХОР В СВЕТА!“

Виртуозността, музикалността, хармоничното съвършенство, чувството за ритъм, убедителната вокална интерпретация показват, че българският хор „Бодра смяна“ е един от най-забележителните на нашето време. Вълнуващо беше всеки път, когато децата развързваха червените връзъки и махаха радостно и усмихнато на развълнуваната публика. Голяма част от голямото уважевие заслужава Лиляна Бочева, за това, че е формирала у певците пълноценни артисти, за красотата, която е вдъхнала на младите таланти. С право Вечер подчертава „Колективното пеене прави чудеса“. Тук чудото се казва „Бодра смяна“.

Срещата с хор „Бодра смяна“ ме запозна с един колектив, чиито постижения предизвикаха у мен истинско възхищение. Познаването на родната култура, чистотата на изпълнението, всестранната му подготовка – една дума – неговото съвършенсто, беше за мен истинско очарование.

„Бодра смяна“ представлява звуков организъм с необикновена хомогенност. Лекотата, с която хорът решава проблемите на вокалната техника, чудесната изравненост в целия регистър, резонирането на тона, суверенното овладяване на техниката на дишането, дикцията, артикулацията, динамиката и агогиката – всичко това фенкционира с точността на съвършен механизъм, но също така и вибрира с чудесна спонтанност. Диригентът Б. Бочев със своята дъщеря – асистент Л. Бочева, неговата „Бодра смяна“ ще останат в спомена на нашата публика като художествено събитие, което не се забравя.

„Този хор е безусловно единствен в света! Качеството на гласовете, тяхната спятост са изключително чисти; хористите настъпват във всички жанрове – от Монтеврди до модерната музика и народната песен. И тези хлапаци на възраст от 11 до 16 години пеят наизуст на 6 езика!“

Диригентският жест на Лиляна Бочева е с изключително богат диапазон, понякога толкова пестелив, че почти не се забелязват движенията на ръката й, а понякога толкова динамичен, сякаш сама сътворява музиката. Изчистила диригентството си от позьорството и външните ефекти, тя създава еедно директно и ортодоксално изкуство.

Когато слушах изпълнението на хор „Бодра смяна“ на първия концерт в Токио, изпитах чувството, че отново се срещам с любим човек след раздяла от двадесет години. очикновено след такъв дълъг период впечатленията от едно съприкосновение избледняват, понякога настъпва разочарование. Но при повторната ни среща с „Бодра смяна“ аз бях отново покорен от превъзходното им изпълнение, отново се „влюбих“ в тях. Много силно впечатление ми направи това, че в тяхното изпълнение е въплътена една основна мисъл на диригента Лиляна Бочева, а именно, че децата трябва да пеят по детски, с естествените си гласове. Много детски хорове са посещавали Япония, но спокойно може да се каже, че досега не сме слушали хор, чието изпълнение да е толкова богато на изразителност и топлота.

Албърт В. Уосъл: 

Българският детски хор направи такова впечатление на делегатите на срещата на Международното общество за музикална педагогика в Будапеща през 1964 г., че Карл Ернст нарече тяхното изпълнение „гвоздеят на събитието”. Г-н Ернст – бивш председател на MENK, който бе избран за президент на ISME по време на срещата в Будапеща, добави, че „никога не е чувал деца да влагат такава артистичност и отдаденост“.

Тази оценка, потвърдена от няколкостотин музикални педагози в Будапеща, се отнасяше за хор „Бодра смяна” от София, България.

Албърт Уосъл – делегат от Трентън, Ню Джърси, не се задоволи само с оценка, той искаше да знае как децата са постигнали такива висоти. За целта започна интервю по пощата с диригента на хора Бончо Бочев. Кореспонденцията продължи много месеци. Бончо Бончев, с присъщото му благородство, бе наел преводач, за да сподели опита си с музикалните педагози в Съединените щати. Всички въпроси получиха пълни отговори.

Въпросите и отговорите, които следват (в публикацията), са резултат от това „пощенско” интервю. Отговорите са препечатани без корекции, за да се запази стилът на превода.

Редакционната колегия на изданието (Music Educators Journal) оценява находчивостта на г-н Уосъл и сътрудничеството на Бончо Бочев за предоставяне на този оригинален материал за един от изтъкнатите детски хорове в света.

БОДРОСМЕНСКИТЕ КОНЦЕРТИ – ИСТИНСКО ВЪЛШЕБСТВО!

Концертът на детския хор “Бодра смяна” в зала “България” увенча финала на тържествата по случай 100-годишнината от рождението на основателя на детското хорово пеене в България Бончо Бочев, започнали в родното му Поликраище на 24 юли. Част от тях беше и проведената по-рано същия ден научно-практическа конференция в СУ “Св.Климент Охридски” на тема “Бончо Бочев – диригент, педагог и културен деец”.

Талантът на Бончо Бочев беше толкова голям и всеобхватен, че тези определения сякаш го ограничават.Той беше преди всичко Учител – в изконно възрожденския смисъл на тази дума. Възпита поколения в любов към музиката, красотата, труда, към света, към ближния. Той обичаше децата и им вярваше. И тъкмо с тази вяра в безграничните им възможности им възлагаше неимоверно трудни художествени задачи, с които те се справяха блестящо, защото отваряха пред тях непознати светове.

Резултатите будеха възхита у слушателите на Хора на софийските славейчета и по-късно – на “Бодра смяна”. Композитори като Бритън, Любомир Пипков, Тодор Попов му повериха творби с убеждението, че тъкмо Бочевите хористи ще бъдат съвършеният инструмент за изпълнението им. По примера на този пръв наш детски хор се нароиха десетки – в България и извън пределите й.

“Бодра смяна” беше и продължава да бъде съвършената школа по етика. Не случайно родителите поверяваха децата си в ръцете на Бончо Бочев, а след като него вече го нямаше – на достойната продължителка на делото му – дъщеря му Лиляна Бочева. Там те имат уникалния шанс да се научат да обичат красивото и да получат добро възпитание. В годините на бездуховност “Бодра смяна” беше идеалният оазис на истината и добротата. “Бодра смяна” създаваше граждани тогава, когато дори не бяхме чували за гражданско общество.

Бочев беше самоук професионалист, както го наричаше Васил Арнаудов. Така са възпитани и цели поколения – да бъдат перфектни, точни и почтени в работата си. Както казват бивши бодросменци, да си пял в този хор – това е ценз.

Концертът на 30-тината деца (диригент Лиляна Бочева, на рояла Светла Бешовишка), посветен на годишнината от рождението на Учителя/ беше уникален и в същото време – традиционно-бодросменски. Децата пяха по детски: ангелски звънко, чисто, с финес, красиво, музикално. Духът на Бочев витаеше в залата – и чрез песните, които бяха Негови, и чрез оная особена радост, с която музицира този хор. Финалът бе пак традиционен, но този път особено емоционален: на сцената се изсипаха десетки бивши хористи от всички поколения, други десетки останаха в залата. Последваха три от емблематичните бодросменски песни, изпълнени от този колосален състав. И заработи бодросменският рефлекс за чисто, балансирано, красиво пеене. Беше прекрасно!

И тъжно. Може би, ако Бончо Бочев се беше родил в някоя друга точка на света, 100-годишнината му щеше да бъде отбелязана с общонационален блясък, а не само със скромните усилия на един възторжен, но безпаричен инициативен комитет от бивши хористи. Или пък, ако беше футболист, щангист, лекоатлет…Тогава, може би, и вицепрезидентът, патрон на честването, щеше да е в залата, и министърът на образованието, под чието ведомство е хорът, и председателят на Народното събрание, и може би и други от т.н. политически елит щяха да почетат събитието лично, а не само с писмено слово. Не че това би прибавило нови висоти към голямото име на Бочев, просто присъствието на действащ политик демонстрира някаква загриженост за историческата приемственост.

Но ние сме на Балканите и сме без историческа памет, и тук историята, винаги започва “от Мен” – показа го и отсъствието на личности, получили занаята си от ръцете на Бочев.

Иначе се чуха много красиви думи – долетели от различни точки на България и света – думи на почит към възрожденеца Бончо Бочев.

…Може би, ако…Но Бончо Бочев се е родил тук, в България и тук изнесе тежкия си кръст на Апостол.

Под ръководството на диригентката Лиляна Бочева, със Светла Бешовишка на пианото, тези децаот Източна Европа пяха по изключителен начин един разнообразен репертоар и доказаха, че славата, на която се радват, не е преувеличена. Звучността и виртуозността, които хорът демонстрира в първата част, граничатс невероятното. С едно съвършено гласово вредеене хорът поднесе едно безпогрешно изпълнение на трудни песни, като „Вятъръът и момчето“ от Константин Илиев и „Бре, Петрунко“ от Филип Кутев. Във втората част бе акцентуван класическият репертоар. Виртуозността отстъпи пред вълнуващата музикалност с една абсолютно върхова точка в изпълнението на „Ритуални песни“ оп.28 от Б. Бритън… Да се слуша „Бодра смяна“ е едно истинско преживяване!

Тази „Бодра смяна“ пее под диригентството на Лиляна Бочева смайващо съвършено. Това не е случайно. Нейното трансцедентално музициране се гради на дисциплината, конкурсите, селекцията, 35-годишен опит, констатираната най-голяма музикалност и репетиции след репетиции. Нейната тайна е упорит труд без вълшебнически методи… Освен това, детският хор работи на професионална основа. Това обезпечава детските хорове за Софийската опера, работи с един камерен оркестър на високо равнище и участва аредовно в изпълнненията на оратории… Въпреки че обучението не се съпровожда от гласов педагог, тези деца използват гласчетата си образцово. В изпълнение след изпълнение гласовете им звучат като от една уста, с един единствен тембър, тоновото оформление е изключително чисто, пианисимото е възхитително и внушително, а познаването на партиите е много задълбочено. Те пеят всичко с мисъл и пресъздават с лекота най-трудните композиции с глисанди, гладка хармония, словесно-звукови елементи и дисонанси. Образец беше, между другото, интерпретацията на няколко странички от Кодай – „Щъркелчето“, „Циганчето“ и великолепната композиция на белгийския композитор В. Тормис „Есенни пейзажи“. За всички присъстващи този следобед беше едно обогатяващо и вълнуващо преживяване.

Всички, които бяха чули миналата година хор „Бодра смяна“ в Льовен, бяха останали очаровани от чистотата на гласовете, от естествената музикалност на децата, ръководени от Б. Бочев и Л. Бочева. Същото чудо се повтори в Двореца на изящните изкуства в Брюксел, при една осолено тежка програма, включваща откъси от „Магнификат“ и „Мадригали“ на Монтеверди. Ясната дикция, чистата интонация, изящните нюанси, спонтанността на израза, точната артикулация, заедно с едно изключително чувство за музикална реч, предизвикаха истински ентисиазъм сред публиката, очарована от тези млади гласове. Какви великолепни малки артисти с изумителна памет!

Интересното в репертоара на този хор е включването на полифонични пиеси от Ренесанса и Барока, както и съвременни пиеси, изпълнени с много дълбочина и мащабност. Едва ли има друг хор в Източна Европа, който да може с такава дълбока ерудираност да изпълнява апиеси от европейската предкласика, както хор „Бодра смяна“. Същевременно, при изпълнението на съвременни пиеси като творби от Бритън и Кодай виждаме прекрасна хармония и изискано чувство за мярка. Освен това, творбите се изпълняват на оригиналния език, което разкрива целия техен свят. Японските песни също бяха изпълнени с чудесно японско произношение и с много лиризъм. От изпълнението на българските песни, които съставляват основната част от репертоара на хора, дъха жизнерадостно настроение.

БОДРОСМЕНЦИТЕ СТЕ, КАТО ФАРОВЕ!

Срещнах един българин в Берлин, който е пял в хора. Вие си личите от километри, разбираш ли… Като фарове сте! Имате отличително усещане за правда и го отстоявате, като че от това да зависи животът ви…

Погледите ви имат нещо общо – може в тях да има всичко: може да убиете с поглед от възмущение, можете да обичате целия свят с поглед… всичко друго, но не и апатия, безразличие.

Обаче, каквото и да си говорим, не съм срещала бодросменец, който да няма отношение. Всичко правите с отношение. А ако нямате отношение, за нищо на света няма да имитирате дейност…

И като заговорите, то не е реч, то е картина. Няма толкова жив словоред, няма… Ей, така го питах тоя човек, като го слушах как говори за работата си като за призвание, за децата си като за благословение, за хобито си с някаква зареждаща страст в погледа… така го питах „ти да не си пял в Бодра смяна?“.

Естествено, нали сте фарове. То свети от километри, че е пял.

България има своята духовна аристокрация

Често имаме комплексът, че нашата нация няма аристокрация както е по-на запад или малко по-на изток от нас. Избити са царските и болярските родове още преди 5-6 века. Ала ние имаме нещо много по-ценно – духовна аристокрация. И някога един беловлас сладкодумник – Увалиев – цитираше друг благ старец – Лихачов, че българско е държава на духа. Та имаме аристокрация духовна – Николай Михайловски и Стоян Михайловски, Петко Славейков и Пенчо Славейков, Панчо Владигеров и Александър Владигеров, Евгения Марс и Павел Елмазов, Йоско Йосифов, Илия Йосифов и Александър Йосифов, Панайот Пипков и Любомир Пипков, Андрей Протич и Светла Протич,  Бончо Бочев и  Лиляна Бочева, Константин Мутафов и Стоянка Мутафова, Борис Светлинов и Невена Стефанова, Бленика и Милена Цанева, Северина и Драган Тенев, Владимир Русалиев и Мария Русалиева, Иван Шишманов, Димитър Шишманов и Донка Шишманова…

Когато съм била малка и съм си тананикала непрекъснато, мама чула тази песен и решила да ме запише на прослушване за хор „Бодра смяна“. Явила съм се на прослушването болна, но въпреки това, попаднах между тези прекрасни момичета и момчета. Вчера беше специален ден за бодросменците – празнувахме годишнина от рождението на дългогодишния ни диригент Лиляна Бочева, както и рождения ден на диригента във видеото – Людмила Герова. Празнувахме всичко, което сме получили от тези прекрасни хора като наши наставници и „вторични“ родители. Те ни научиха не само да пеем, но и да сме прецизни във всичко, да сме честни, да отстояваме каузите си, да уважаваме труда на всеки по пътя си. Те са ни били духовни родители и на тях дължим това, което сме днес точно толкова, колкото и на семействата си. „Бодра смяна“ се превърна в мое второ семейство. Даде ми не само прекрасно детство и прозорец към света, но и приятели за цял живот. Делили сме стотинки, подкрепяли сме се в тежки моменти, правили сме серенади на болни приятели… Няма да забравя, срещнахме моя приятелка от хора с нейната майка, и двете благодариха на мама, че сме отделяли от средствата си да им помогнем в тежък за тях период… Мама не каза нищо, но нямаше идея, че отделям от ученическата си стипендия средства за тях. Чак след като се прибрахме тихо каза: „Трябваше да ми кажеш. Можехме да им помогнем повече, ако знаех.“ На първото ми интервю за работа ме помолиха да дам пример защо, разбирате ли, мисля, че мога да работя в екип. Без да се замисля, казах, че от 7-годишна съм се учила как да съобразявам дишането си с поне 40 момичета и момчета около мен, в „Бодра смяна“. На изпращане една от интервюиращите дами тихо ми пожела „Ни пуха, ни пера“! Само ние двете знаехме, че това е бодросменски поздрав, който отличава преминалите през тази житейска школа, за цял живот, независимо по кое време са пели в хора. Имам приятелка, която убедено твърдеше, че „бодросменците са като фарове, виждат се отдалеч“, че дори по говора се различаваме, че „говорим в картини“ . Вярвам, че е права. Както вярвам, че във всеки миг мога да запея с тези момичета и момчета, сякаш не сме се разделяли никога. Всички, които виждате на сцената в това видео, са Човеци от онази много рядко срещана порода. Иска ти се да си наблизо до такива хора, да попиваш от тях, да се учиш от тях. Те имат една необяснима тиха сила. Но могат да обърнат света, ако решат. Особено заедно. Макар и със закъснение, честит празник, Хор „Бодра смяна“! Щастлива съм да ви имам в живота си, мили мои момичета и момчета! Да изправим гърбовете, да приберем косите и смело напред. Във всичко. Както винаги! Ни пуха, ни пера!