Скъпи бодросменци,
Тук публикуваме Ваши спомени за годините, прекарани в „Бодра смяна“.
Това не е място за формални и скучни разкази, а за всички онези весели и недотам весели случки, които пресъздават истинския бодросменски живот.
Нека разкажем заедно онази скрита, непопулярна история на „Бодра смяна“, която и до днес ни кара да се усмихваме и да милеем за нашия любим хор!
Очакваме разказите Ви на адрес [email protected].
Незабравими реплики на Лиляна Бочева
- „Кво се местиш кат пръдлив?“
Случки 🙂
Разказва Миглена Лалова:
Репетираме в голямата зала. Вратата се отваря и влиза закъсняла хористка. Лиляна поглежда кой е влязъл и със специфичния си строг поглед и глас ни казва: – Ако обичате, станете всички! Да посрещнем героя на социалистическия труд!
Репетиция, тишина в залата, Бочева пише нещо по листата… – Млъкни! (без да си вдига главата от това което пише).. – А бе, млъкни, бе! Чувам те как мляскаш, докато си мърдаш устните!!!!!
Разказва Vania Tetikova:
Пеем „Коза и пелин“ и Бончо Бочев казва: „Задният ред, какво сте се разплули като крем малебита? Лиляна, донеси една кофа да ги събера тези отзад, така са се разплули!“ Бончо Бочев ми измисли прякор Мечо Пух (заради един пуловер), а на моята приятелка й викахме Заек, та преди концерт Лиляна ни проверява и казва: „Какво може да се получи, когато спят в една стая Мечката със Заека? Да се навие косата и на Заека!“
Разказва Нона Георгиева:
Няма да забравя… На репетиция сме в голямата зала (бел.ред.: Зала „Бончо Бочев“). Лиляна дирижира изправена пред нас и изведнъж става сериозна и бавно тръгва с вперен поглед и кръстейки се към момиче от трети глас. Представете си колко драматично е било изражението на момичето! 🙂
Разказва Неда Диманова:
По време на преглед млада лекарка пита Лиляна Бочева „Колко живи раждания имате?“, а Бочева с присъщата си сериозност отговаря “Над 5000“ 🙂 🙂 🙂
Отзиви за времето, прекарано в „Бодра смяна“
Миглена Лалова: Бочева остави светла диря в стотици, хиляди сърца…
Искам и днес да видя такъв учител и възпитател, който овладява дисциплината на три (!!!) рейса с деца, тръгнали на лагер или екскурзия. Личността на Лиляна Бочева остави завинаги светла диря в стотици, хиляди сърца… И сега, през призмата на изминалите години, си даваме сметка как нейната строгост и „крилати фрази“ са били само искрите на една огромна и безрезервна любов към всички нас. Толкова огромна любов, че да отдаде и посвети целия си живот на децата! Колко хора го умеят това? Да се посветят?…. ПОКЛОН!….
Зарина Палчева: Няма по-организирано място от „Бодра смяна“
И до момента не съм попадала на по-добре организирано място от „Бодра смяна“, а и в мотивацията си я биваше. Колкото и да ми викаше Лиляна, аз ходех с по-голям кеф, отколкото на училище, където никой не ми повишаваше тон, не защото не давах повод за това, а защото просто на никого не му пукаше …
Ваня Печикамъкова: Благодарна съм за късмета и щастието да бъда Бодросменка!
И аз бях от онези „пръдливите“ дето се местят 🙂 Мога да кажа, че към мен Лиляна Бочева имаше завишени изисквания и бях подложена на постоянен взор и критика. Просто, защото баща ми е родом от Поликраище (родно място на Бончо Бочев). Това обаче само ме е мотивирало да докажа и защитя качествата си! Благодарна съм на Лиляна Бочева за самодисциплината, лоялността и екипността, които изгради в мен! Благодарна съм за късмета и щастието да бъда Бодросменка!
Janichka: Пяла съм в много хорове, но в „Бодра смяна“ научих най-много
Върнах се много години назад, извадих толкова неща от личните ми архиви за времето, когато пях в „Бодра смяна“… Посветих близо 6 години на този хор, но научих страшно много за музиката, дисциплината и техниката на пеене.
Когато за първи път се явих на прослушване за хора, бях много малка. Изпях си песента пред Лиляла Бочева (диригентката на хора), а навън ме чакаше майка ми. Попита ме как е минало. А аз, въпреки че бях много малка и нищо не разбирах от музика, уверено казах, че съм приета. Резултатите излезнаха чак след седмица и аз наистина бях приета 🙂
Предполагам, че повечето от вас не са кой знае какви почитатели на хоровата музика. Може би и аз нямаше да съм, но живота ми се стече така, че от малка пея в най-различни хорове. В „Бодра смяна“ научих най-много. Имахме упражнения по солфеж всяка седмица, пак от много добър учител. А самата Лиляна Бочева беше много строг човек, но пък това се оказа много добър метод. Всички хористи имахме голям респект към нея. Помня, че всяка репетиция започваше с проверка на отсъстващите. Там всички си имахме номер (като в училище). Аз бях 91. Отсъствията от репетиции не се толерираха. Който беше отсъствал на предишната, веднага го питаха защо не е бил 🙂
Днес случайно ровейки в нета, открих че „Бодра смяна“ имат блог. Прочетох, че Бочева е починала. Стана ми едно такова тъжно, почнах да си спомням много неща. Разглеждах галериите – снимки няма много, тогава нямаше интернет, цифрови апарати и т.н. Даже песните, които бяха на чужди езици, ги учехме като ги четяхме написани на кирилица. Свалих всички песни, които са качени на сайта. Чувството е несравнимо. Настръхната ми косъмчетата на ръката, като ги слушах. Не знам дали защото и аз съм ги пяла тези песни и сега отново си ги припомнях или защото наистина звучат много красиво. Чуйте две от любимите ми: “ Приспивна песен„, която има много трудно соло, което не всеки можеше да пее и “ Aизу Бандай Сан“ от концерта в Япония 83 г.
Ани Алашка: „Бодра смяна“ е моята житейска школа
Откъс от автобиографията на Ани Алашка:
През 1978 г. ме приеха в световноизвестния детски хор „Бодра смяна“, където имах щастието да пея до 1989 г. под ръководството на покойната вече Лиляна Бочева – невероятен човек и педагог, който за нас, бодросменците, бе просто Мамичка. Всъщност, огромна част от мирогледа си, навиците и редица други качества изградих именно в „Бодра смяна“ – това беше най-истинската ми житейска школа. Там не просто пеехме, не просто се учехме да музицираме – там се учехме да бъдем хора, учехме се на труд, дисциплина, отговорност, честност, любов към родината, отношение към околните, съпричастност и т.н., и т.н. „Бодра смяна“ ще бъде в сърцето ми, докато дишам! Гордостта да се наречеш „Бодросменец“, могат да я разберат само… бодросменците.
Дневник от турнето в Япония през 1987 г.
Здравейте всички песнопойни птички! Както обещах, публикувам дневника си от Япония, който преди време си направих труда да препиша. Съвсем умишлено, не съм променила нито една дума, за да звучи автентично и да се усети погледът на едно дете, тръгнало от дълбоката социалистическа провинция и стигнало до страната на изгряващото слънце. Приятно четене!
Почит за една велика жена
12 април е рождената дата на Лиляна Бочева – един изключителен човек, оставил следа не само в българската музикална култура, но преди всичко в душите и сърцата на хиляди възпитаници и почитатели на хор „Бодра смяна“.
На тази велика жена дължа личностното си изграждане точно толкова, колкото и на родителите си.
Лиляна (или както я наричахме, Мамичка) е човекът с главно „Ч“, който ни отвори сетивата за изкуството, който ни научи да се трудим и да ценим труда на околните, но най-важното – учеше ни да бъдем човеци.
„Не възпитавайте егоисти, потребители и подлеци!“, казваше Лиляна Бочева и спазваше личния си съвет.
Мъдра, безкомпромисна и с невероятно чувство за хумор – това беше и си остава за нас, бодросменци, Мамичка.
Разсмиваше ни, разплакваше ни, караше ни се, благодареше ни, учеше ни, учеше се от нас, разказваше ни, изслушваше ни… Това беше тя – палитра от умения, знания и емоции.
Покланям й се и й благодаря за всичко, което направи за няколко поколения вече пораснали български деца.
Светла й памет!
В памет на Светла Блешовишка (05.01.2016 г.)
Тази вечер една новина ме връхлетя неочаквано и ми отнесе всички емоции. Един от най-уникалните хора, които някога съм познавала и на които дължа ужасно много, се пресели в по-добрия и чист свят.
Напусна ни Светла Бешовишка – дългогодишен акомпаньор на хор „Бодра смяна“, а след кончината на Лиляна Бочева – диригент на хора.
Със Светла са свързани едни от най-хубавите ми спомени от детството и юношеството. Не малка част от изграждането ми като човек, като характер е именно нейна заслуга.
Макар да стоеше някак в сянката на Лиляна Бочева, Светла не беше „човек в сянка“ – тя беше наистина светла, тя раздаваше светлина и ни караше да се усмихваме. Безкомпромисен перфекционист, невероятно скромен, честен и достоен човек, раздаващ се докрай във всеки един миг – това беше Светла и с този пример на поведение ни даряваше. А това е истински важно! Защото… колко такива примери имат днешните деца?
Чувствам се богопомазана, че имах привилегията да познавам Светла и да се уча от нея. Заедно с това, се чувствам смазана от факта, че с тази прекрасна жена си отива цяло поколение невероятни таланти и Човеци, дали толкова много и получили толкова малко.
Боли ме, защото хора като Светла и Лиляна Бочева не получиха полагащото им се уважение и обществено признание, защото духовно болното ни общество не се интересува от хора като тях, защото мутрите и мутресите са ВИП-ове и тяхното битие е в центъра на внимание.
А центърът трябва да е друг! В центъра трябва да са истинските личности, истинските примери за Човеци и творци, истинските съзидатели. Съзидатели не само в контекста на изкуството, което правеха, но по-важното е, че създаваха хора, създаваха граждани за това недостойно общество. Те даваха смисъл на думата „педагог“ – дума, която отдавна у нас е изпразнена от съдържание, но всички бодросменци знаят какво всъщност означава това понятие.
За онези, които не са имали късмета да срещнат хора като Светла и Лиляна, ще кажа, че в моето съзнание „педагог“ е човек, който не се страхува да предаде знание, защото ще му откраднат занаята, не пести силите си да извлече възможно най-доброто от своя възпитаник, не губи самообладание и не изпада в излишно умиление, когато възпитаникът показва слабост, не се ограничава до обичайните служебни задължения, а отдава цялото си време, целия си живот, за да дава нови и нови знания, да разширява мирогледи. Педагогът е човек, който може да те разбере, но може и да те респектира, да те амбицира да бъдеш все по-добър и по-добър, и да не се задоволяваш с настоящия успех, защото трябва да гониш следващия.
Не исках написаното да звучи като морален трактат, но когато говоря за Светла, не мога да избягам от мислите за това, което всички бодросменци сме получили от нея.
Сигурна съм, че в небето има още една ярко грееща звезда, която не всички ще виждаме, но много от нас ще продължават да обичат и да усещат топлината й.
Обичам те, Светле! Почивай в мир!
Коментар във фейсбук-групата на „Бодра смяна“:
Носталгията, с която всички ние от поколенията преди 1990 г. си спомняме за преживяванията в хора, вкл. репликите на Лиляна и пр., трудно хористите от следващите поколения могат да я разберат, защото нямаха възможността да усетят целия спектър от емоции, лагери, участия, пътувания, турнета… А именно това бяха моментите, когато бяхме колектив в истинския смисъл на думата. Репетициите си бяха репетиции – пееш, спираш по сто пъти за една и съща фраза или тон, докато не го направиш перфектно. Това си беше чист учебен процес. Обаче, в мига, в който напуснехме репетиционната зала и се отправим на път, ставахме други – някак сплотени, щури, правехме глупости, получавахме наказания, после се смеехме на щуротиите и наказанията… Така си създавахме спомените, които сега неминуемо си възпроизвеждаме и си припомняме един на друг. Истинската „Бодра смяна“, истинските бодросменци се изграждаха именно по време на пътувания и концерти.
Елена Класанова: Лиляна Бочева за нас беше като майка
От трети клас до завършване на гимназия аз пеех в хор „Бодра смяна“, откъдето имам прекрасни спомени, приятелства, турнета, концерти, но най-вече се прекланям пред диригента на хора Лиляна Бочева, която беше изключителен човек. Тя беше за нас не просто учител, не просто музикален педагог, тя ни беше като майка. Благодарение на хора аз успях да изградя в себе си тази последователност и организираност на времето и работата. Държеше сметка за успеха ни, за дисциплината ни, в същото време, когато имаш проблем, можеше да те изслуша, да те разбере и да ти даде съвет.
Светла Горанова: Бончо Бочев запали пламъка на хоровото пеене за мен
Моят баща като ученик в училище Антим Първи е пял в „Хора на софийските славейчета“, под диригентството на незабравимия Бончо Бочев.
След приемен изпит, проведен лично от Б. Бочев, бях приета през 1964 г. в хор „Бодра смяна“ и пях до последните му концерти. Последните няколко години, той постепенно отстъпваше основната работа на дъщеря си,незабравимата Лиляна Бочева. Той ръководеше общите репетиции, които се провеждаха вечер от 19:30 часа в салона на Аксаков и Левски,и често продължаваха до 21:30-22 часа. Специално за него бе направен висок стол със стъпала,където се качваше и оттам дирижираше. Беше вече много възрастен, но пак изискваше от нас прецизно музициране, изразителност и влагане на сърце и душа в песента.
На концертите първата част дирижараше Лиляна, а втората част – той. На турнета пътувахме само с влак заради възрастта му. Говореше се, че още тогава сме имали покани за турнета в Япония, но поради невъзможността на Бочев да пътува със самолет толкова надалеч, не сме приели. Може би е слух, не знам, но така се говореше.
Последните му пътувания бяха в Белгия на Фландърския музикален фестивал 1971 и 72 година. Тогава вече основно с нас работеше Лиляна Бочева, която обнови и обогати репертоара с произведения от предкласиката и класиката, както и съвременна музика. Пеехме на много езици, и така научавахме песните, че и до днес, 50 години по-късно помня всяка нота и всяка дума, включително на унгарски и арменски!
И досега продължавам да пея в смесен хор Бургас. Щафетата продължи една от дъщерите ми, която дълги години пя в детския хор на Милка Стоева в Бургас. Така че, три поколения сме отдали години от живота си на хоровото пеене – пламък, запален от Бончо Бочев.
Съдържание на багажа за лагери и турнета
Списък със задължителни вещи за лагер в Кранево
