Доц. д-р Киприана Беливанова (15 октомври 1942 – 14 октомври 2001) е сред емблематичните личности на съвременното българско музикознание – преподавател в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“, възпитавал и формирал вкуса на поколения музиколози; историк и теоретик; изследовател с широка хуманитарна култура, с нагласа и подчертан интерес към музикалното наследство на ХХ век, към водещи личности и процеси в съвременната българска и световна музикална култура, отстояващ със своя професионален авторитет идеите и ценностите на новата музика.

Остават отпечатаното и изказаното от нея слово – задълбочените й статии в сборници като „Общи проблеми и тенденции на музикалното изкуство през ХХ в. в творчеството на Любомир Пипков“ (В „Любомир Пипков. Студии“. С., 1985); десетките публикации в списание „Българска музика“, голяма част от които посветени на българското композиторско творчество и изпълнителско изкуство; сборникът със статии „История на западноевропейската музика“ С., 1986), на който тя е съставител; многобройните й предавания в Българското национално радио; участието й като редактор или автор на предговори в редица фундаментални теоретични изследвания като „Философия на музиката“ от Теодор Адорно (С., 1990) и др.