Две неща свързват на вид много различни хора като еврокомисарката ни Кристалина Георгиева, тв журналистката Даниела Кънева и кмета на Елена Дилян Млъзов. Едното е непримиримият дух, а другото – големият Кършовски род. От него произлизат и Иларион Макариополски, и баба Тонка.

Днешните потомци на Иван Кършовски рядко говорят за дедите си. За Кристалина Георгиева се знае, че баща й е син на дъщерята на революционера. Даниела Кънева й е втора братовчедка – тя е внучка на един от синовете му. Прадядото на еленския кмет – Никифор Кършов, е първи братовчед с братят -революционери Кършовски.

Връзката между братовчедите от Кършовския род явно е доста силна, защото Кристалина Георгиева промени програмата си в Брюксел заради церемония за награждаване в японското посолство. Оттам с най-високия орден за заслуги в отношенията между нашата и далечната страна си тръгна Даниела Кънева. За да изразят подкрепата си към нея, пристигнаха и композиторът Стефан Драгостинов, и брат й – екологът проф. Румен Кънев. Всички – от Кършовския род.

“Те рядко говорят за това, но и аз самата бях невежа по отношение на корените си”, разказва Даниела Кънева.

Журналистката разбира случайно, че произхожда от един от най-големите родове в България. Това става, когато един ден в класната стая учителят на сестра й казва на учениците си: “В нашия клас имаме дете от Кършовците.” “Иван Кършовски е дядо на моята майка и е син на сестрата на Иларион Макариополски”, обяснява за корените си тя.

И макар в началото да не знае много за историята на дедите си, сега разказва: “Иван Кършовски е един от основателите на Книжовното дружество в Браила, участва в двете легии в Белград и Букурещ. Живял е в една къща с Ботев и Каравелов, оженил се е за румънката Мандика, за която мама казва, че много си приличаме. Оживява след Освобождението, участва в Учредителното събрание. Бил е стамболовист, влиза и в затвора. И бащата на майка ми, който е един от синовете му, също е бил депутат, но и попада в затвора.”

Дали заради корените си, или защото така й е било писано, и животът на Даниела Кънева е пълен с борби и приключения. Покрай работата си на опасни места и тя е влизала много пъти в ареста, но все се измъква на косъм оттам. За една бройка да усети какво е в китайските зандани, за които се говори, че са най-страшните на света, но пак успява да се измъкне в последния момент.

Това се случва при размяна на военнопленнички близо до Лангшон по време на Китайско-виетнамската война. Тя е с оператора Младен Чакъров, има само още един журналистически екип – мексиканци, и хора от международния Червен кръст. “Когато тръгнаха момичетата, една жена погребваше шестте си деца. И аз може би се разплаках за първи път пред микрофона. А щом пленничките стигнеха виетнамска земя, почваха да вият. Никога не съм виждала толкова осакатени човешки тела“, спомня си Кънева. Докато държи микрофона и наблюдава драматичните събития, изведнъж усеща, че нещо я подпира в гърба. Без да иска, в стремежа си да вземе някое интервю минала на китайска територия, а офицер бил опрял приклада в рамото й. “Успяха да ме издърпат обратно. Казах си: Жалко, защото тъкмо щях да разбера какво е в китайските затвори.”

Даниела Кънева има толкова истории зад гърба си, че когато започне да разказва за нещо, неусетно се прехвърля на друго. Обяснява, че е била бодросменка от 7-годишна, та до 22-годишна пее в хор. Добра е била в математиката и дори след 1989 г. в Министерството на образованието пазели нейна олимпиада – единствено тя успяла да реши сложна тригонометрична задача.

Заради склоността си към точните науки Даниела записва ядрена физика. Учи по-малко от година, а мечтата й е да следва документална режисура. Но за да стигне до нея, първо трябва да я приемат във ВИТИЗ – да завърши актьорство. “Когато дойде време да канидатствам с пълното си отличие, говорих с Людмил Стайков”, разказва тя. Даниела и режисьорът се знаят от деца – и двамата са родени и израсли на Орлов мост. “Когато си зад кулисите на театъра, има особена миризма на декор и грим. И аз усетих, че не мога да се разделя с това.” За да влезе в театралната академия, учи техника на говора при актьорите от Народния театър Васил Михайлов и Славка Костова, защото има проблем – говори меко френско „р“. На изпита рецитира стихове от Николас Гилен, а после и проза от Максим Горки, в която изважда всички думи с р. Но от комисията я карат да произнесе: “Три хиляди триста трийсет и трима рицари с щурм превземат предградието на град Арарат”, а сестра й, която е театралка, подметва: “Ти какво си мислиш, че няма да разберат, че си перифразирала Максим Горки!”

Така Кънева е 2 г. резерва за ВИТИЗ. Най-големите й предизвикателства тепърва предстоят, когато става журналист.

В началото работи за БТА. Оттам я пращат в Япония. Даниела Кънева е първият български кореспондент изобщо в историята на далечната страна. И понеже не е омъжена, преди да замине натам, тогавашният шеф на телеграфната агенция дълго се чуди как да се оправис казуса. “Аз му казах да си намери някой женен”, в типичния си дух му отговорила журналистката. Тя самата повече иска да я изпратят в Москва или Делхи. “Но казаха, че не съм работила от тая страна на барикадата, не съм възпитана на правила. И така заминах с майка ми, която живя с мен 6-7 г в Япония.”

Двете са навсякъде заедно. Покрай майка си, за която Даниела казва, че е невероятна личност, самата тя успява да свикне с храната. Не че не й била странна, но с японските продукти от местните магазини майка й всеки път прави страхотна българска кухня.

Кънева се оказва и първата жена, чужд акредитиран журналист в Япония. Към нея се обръщат с “йес, сър”, получава картички до мистър Даниела и мисис Кънева.

“По мое време това беше мъжка работа, а сега има страхотни професионалистки.“ В Япония тя се запознава с един от най-големите журналисти на миналия век – Уилфред Бърчет. Той отива в Токио и влиза в клуба на чуждестранните кореспонденти. Всички от колегите му го молят за интервю, а той отсича: “Ще отговоря на въпросите само на Даниела от БТА и на Лопес от кубинската Пренса латина, защото имам кубински паспорт и българска жена.” Тогава Даниела и майка й подслоняват Бърчет в квартирата си, а той учи младата репортерка как да избяга от човек, който я преследва от асансьорите в някой хотел.

Япония по това време е пронизана от американски военни бази. Даниела тръгва заедно с Джейн Фонда, когато тя ги обикаля. “В колата бяха и майка ми, и брат ми. Фонда говореше на войниците срещу войната във Виетнам, а аз стоях до нея“, спомня си Кънева. Тя за малко да види и как писателят Юкио Мишима си прави харакири. Току-що е пристигнала в Токио и живее в хотел “Ню отани”. Разхожда се с майка си в центъра на града и се оказват близо до мястото, където Мишима се самоубива. Както вървят, двете се оказват пред полка на силите за самоотбрана в Ичегая, където се извършва ритуалът пред съмишлениците на писателя.

За всичките 6-7 г., в които журналистката работи в далечната държава, тя се връща в България едва 3 пъти. И дори когато се прибира за постоянно в София, първо пристига в Москва и стои там няколко дни, за да може да се аклиматизира. Когато се прибира за постоянно, решава да работи на свободна практика. Тогава генералният директор на БНТ Иван Славков я кани да стане част от екипа му. “Дойдох си почти на носилка, а той ми каза, че колкото и да падам, аз съм Даниела.” Тя влиза първо като зам.главен редактор на Марко Семов, след това в “Светът в действие”, а после – в новините, където е и досега.

Кънева отразява няколко войни – Ирано-иракската, в Залива, в Босна и Херцеговина. Когато избухва първата, тя е в Техеран, а после в Багдад. “В Басра, където стана примирието, бях с оператора Христо Рачев, който се прокле, че е тръгнал с мен. Най-много съм работила с Румен Хаджииванов. С него сме снимали шведския крал, Индира Ганди, в Шри Ланка – водача на “тамилските тигри“. Най-големият й удар е може би и последното интервю с Раджив Ганди, което обикаля из целия свят. Тя взема и първото интервю с него след убийството на Индира Ганди. То продължава само 13 минути, защото толкова издържал генераторът в неговата палатка.

Покрай всички пътувания Даниела завързва и много приятелства. Едно от най-интересните за повечето хора е близостта й с Рей Чарлз. Заради нея той дори идва в България. Посвещава и песен на майката на Даниела, а тя самата казва, че приятелството им е “романистично”.

Макар често Даниела да е в центъра на събитията и да попада под обстрел, никога не я раняват. “Нищо не е случайно. Много е важно в нашата професия, а и за всеки човек да издържи да тича по своята писта докрай. Това нещо може би го имам и заради родовете, от които произлизам“, завършва разказа си тя. И допълва, че следващият й живот ще е някъде на Изток, където тя няма да има никакви проблеми

НЕЙНИЯТ ВЪЗХОД…

Интервютата с Раджив Ганди

Даниела взема първото интервю с Раджив Ганди малко след като умира майка му Индира. После прави и последното с него.

…И ПАДЕНИЕ

Арестуват я няколко пъти

Покрай работата си журналистката е винаги на опасни места. На няколко пъти попада в арести, но винаги успява да се измъкне оттам.

Източник: 24 часа