По инициатива на библиотеката, със съдействието на кметството и с финансовата помощ на Марин Богомилов – председател на ППК „Росица-Поликраище”, беше открита паметна плоча на къщата, в която е живял н.а. Бончо Бочев.

Предишната плоча, която е паднала по-късно и се е счупила, е била поставена във връзка с 80-годишнината от рождението му, на 2-ри ноември 1979 година. 43 години по-късно повтаряме отново тази похвална, родолюбива инициатива.

Основателят и дългогодишен диригент на детския хор „Бодра смяна” – н.а. БОНЧО БОЧЕВ е роден 1.12.1899 година, в село Поликраище. Първите си стъпки като такъв той прави именно тук, на сцената на читалището в родното си село, където е ръководил тригласен хор, детски оркестър с устни хармонички и е поставил пиесите „Змейова сватба”, „Али баба и четиридесетте разбойника”, „Снежанка и седемте джуджета” и оперетата „Иванов Павел”.

През 1939 година създава Хора на софийските славейчета. Това е качествено ново явление в детското хорово пеене в България по онова време.

1 януари 1947 година е рождената дата на хор „Бодра смяна”. И точно тук самобитната творческа личност на Бончо Бочев се разгръща всецяло и пълноценно. С много любов, самоотверженост и трудолюбие, той изгражда хоров колектив с големи интерпритаторски възможности. Всъщност той е самоук диригент, тъй като в далечните години на своята младост и професионално съзряване не е имало къде и от кого да се учи на „занаят“. „Викайки на помощ неволята“, той се принуждава в процеса на работата сам да открива истините на хоровото пеене.

За българското хорово изкуство Бончо Бочев е емблематична личност! От рождението му са изминали 123 години, а от смъртта му – 47. А сякаш всичко това е било толкова отдавна и обществото е забравило, че e имало един „чародеец“, който с изкуството си го е издигал на космически висоти, изпълнявайки своята апостолска мисия на земята, защото не е можел да бъде друг!

Воден от непогрешимата си интуиция, с широк артистичен замах и вътрешна убеденост, Бончо Бочев е създал българската школа в детското хорово пеене, чиито принципи са намерили много последователи у нас и по света. Името му се е превърнало в символ на висок професионализъм, съчетан със завладяващ артистизъм и спонтанно въздействие върху слушателите! Затова то ще остане завинаги в българския музикален летопис като образец на родолюбие, на себераздаване и на невероятен талант!

Дълбок поклон пред един от колосите на българската хорова музика – Бончо Бочев! Да бъде вечна да е паметта му!

This slideshow requires JavaScript.

Категория:

Все още няма отговори

Leave a Reply

Translate »