Той е на сцена повече от 50 години. Той е бардът, който изпя „Булевардът“, „Не остарявай любов“ и „Младостта си отива“. Роден е в София на 13 август 1946 г. Завършва режисура в Театралната академия „Черкасов“ в Санкт Петербург.

Днес в ролята на Главен герой влиза Михаил Белчев. Автор на осем стихосбирки и първият, който въведе термина изпята поезия. Песни по негови стихове са дали заглавия на албуми на наши известни изпълнители и групи:  „След десет години“ – ФСБ, „Майчице“ – Георги Христов, „Пътят“ – Ваня Костова, „Готови ли сте за любов“ – Лили Иванова, „Ще продължавам да пея“ – Йорданка Христова, „Хиромантия“ – Милица Божинова.

Преди броени дни певецът спечели наградата за вдъхновение на името на Ана-Мария Тонкова на годишните музикални награди на БГ радио. Наградата е символ за изключителен принос и пример за всеотдайност към българската музика.

„Тръпката е жестока. Винаги преди изпълнение се вълнувам. Изпитвам удоволствие, когато видя някои очи долу в залата, някой, който повтаря думичките, които пея. Някой, който проронва дори една сълза по тези песни. Една песен може да промени съдби“, казва Михаил Белчев.

Вдъхновението, допълва изпълнителят, е „един поглед, едно докосване, една добра дума. Всичко това се събира в нещо, което се казва вдъхновение. Разклаща ме така, че ме принуждава се хвана за молива и за белия лист“.

Радиото

„Националното радио е свързано с мен, с моето детство. Участвах в „Бодра смяна“. Аз идвах тук всеки ден, майка ми се пенсионира в БНР. Познавах всички – от хигиенистката до генерален директор на радиото. Уважавал съм, тачил съм, обичал съм радиото, защото ми е дало да стана Михаил Белчев“, споделя известният изпълнител.

Задължителната квота за българска музика 

„Нека да го има, но няма да стане. Ние нямаме лоби в парламента. Това е много дълъг разговор. Това, което се предлага, е неразумно“, коментира Белчев.

Новата песен 

“Песенен послеслов” е песен, записана по време на пандемията. Ражда се за няколко месеца по тъжен повод – смъртта на Миряна Башева. Текстът е на известния поет Васил Сотиров – автор на десетки хитове, а музиката – на големия шлагерен композитор Хайгашод Агасян. Известният изпълнител приема предизвикателството да изпее: “Животът ми е пряка реч – тиренце между двете дати. Недейте се коси от жал и хич недейте се измъчва. Не вярвайте, че съм умрял, аз просто съм във друга кръчма”.

Целия разговор с Михаил Белчев можете да чуете в звуковия файл.

Източник: БНР