Един от най-известните и обичани български хорови състави, който винаги бива разпознат със своите майсторски и емблематични изпълнения не само от меломаните у нас, но и от ценителите на високото изкуство по целия свят, отбелязва през 2021 г. достолепните 75 години от своето създаване. Това е „Бодра смяна“ – не само първият български детски хор, получил световно признание и известност, но и най-старият детски певчески състав, с който се поставя началото на системното школувано детско хорово пеене у нас. Разбира се, в исторически план, в България съществува практиката на ученически състави, които участват в различни мероприятия, свързани с църковните или светски празници, но тъкмо „Бодра смяна“ се явява съставът, който от самото си начало отговаря в пълна степен на разбирането за понятието „хор“, и който издига детското хорово пеене до непознати дотогава висини и изключително обогатява съвременната ни музикална култура.

„Бодра смяна“ възниква в края на 1946 г. като наследник на широко известния по онова време „Хор на софийските славейчета“, създаден от музикалния педагог и диригент Бончо Бочев, който застава начело и на новосформирания състав, за да го ръководи почти до края на земния си път.

„Хорът се разви невероятно бързо. Само пет-шест месеца след основаването си през май 1946 година, той е национален първенец… Отговорните задачи, които често се възлагаха на Бодра смяна, бяха основната причина за приказно бързото развитие и израстване на колектива. Трябва да наблюдава човек отблизо тези деца, когато се готвят за подобни задачи, за да разбере как това ги мобилизира и какви сили могат да развият те, с какво търпение и упорство работят, с какъв жар се включват в изпитите, които определят представителните групи. Всички подобни участия… и особено тези задграничните, дават най-силен тласък в художественото и възпитателно развитие на „Бодра смяна“.
(Бончо Бочев из интервю за БНР)

Изключително бурното развитие и напредък на състава, още в първите две десетилетия от неговото съществуване, привлича все повече професионални музиканти, за да допринесат за художественото израстване на малките певци както по отношение на изпълнителската техника, така и на естетическия вкус. И съвсем естествено, на първо място, това е дъщерята на Бончо Бочев – Лиляна Бочева, която от средата на 60-те години на миналия век активно поема заедно с баща си работата в хора, а високото изпълнителско майсторство позволява в репертоара да се включват творби от Ренесанса до съвременността, при това далеч надхвърлящи хоризонта на т. нар. музика за деца. Това привлича и вниманието на българските композитори, както класици, така и от по-новите генерации, които често пъти започват да пишат произведения, специално създадени за състава, или пък да правят обработки на свои творби, за да ги приспособят за изпълнение от бодросменците.

Пример в това отношение представлява и творческото приятелство между композитора Тодор Попов и „Бодра смяна“, което той изразява и чрез думите си: „Много от моите песни, които съм написал, са написани или специално за „Бодра смяна“, или пък са намерили най-добро изпълнение в „Бодра смяна“, и това датира още от най-ранно време, когато аз току-що се бях запознал с Бончо Бочев, току-що беше основана „Бодра смяна“ и даже малко преди това, с хора на „Софийските славейчета“. Между многото песни, които са пяти от „Бодра смяна“ у нас, а и извън границите на България, аз бих искал да отбележа няколко, които са по-тясно свързани с хор „Бодра смяна“ – това са „Акварел“– една песен, която аз много обичам, и която песен звучи в изпълнение на „Бодра смяна“ изключително хубаво… друга песен е „Баркарола“ – и двете писани по времето, когато Бончо Бочев беше жив… Бончо Бочев звучи наистина с епитета „Незабравим“.

Неслучайно през изминалите 75 години за „Бодра смяна“, за създателя Бончо Бочев, за неговите следовници, най-вече в лицето на дъщеря му Лиляна Бочева и за десетките успехи, постигнати от състава е писано много, правени са радио и телевизионни предавания, множество аудио и видеозаписи. През школата на „Бодра смяна“ преминават стотици деца, много от които впоследствие се утвърждават като изявени професионалисти не само в музиката, но също така в киното, театъра, музикалната наука и публицистика, както и в различни сфери на живота извън изкуството.

На 14 декември от 19.30 ч., в „Студио „Музика“ екипът на предаването ще се опита да изгради своеобразен мост между славното и незабравимо минало на хор „Бодра смяна“, оставил златни страници в историята, и неговия съвременен облик. Изграждането на този мост е не само с музикални илюстрации от прекрасни и незабравими изпълнения на състава, но и с гласовете на някои от ярките личности, свързали творческия си път с бележития хор. Това са създателят Бончо Бочев, композиторите Тодор Попов и Васил Казанджиев, а така също и гласовете на хористи от различни поколения, имали щастието да бъдат част от миналото и настоящето на „Бодра смяна“: Таня Доганова – дългогодишен хоров диригент и кинорежисьор-документалист, една от хористките, приета в „Бодра смяна“ още от самото му основаване през 1946 г., музикалните теоретици и редактори в програма „Христо Ботев” Наталия Илиева и Елена Хубанова, Михаела Попсавова – тясно свързала живота си с певческото изкуство като съпруга на един от доайените на съвременната българска диригентска хорова школа проф. протопсалт Мирослав Попсавов, Георги Начев – един от солистите на „Бодра смяна” през 80-те години на XX век, както и главният диригент на състава от 2010 г. до момента Александър Кочков.

Източник: БНР