На 1 декември 2019 г. се навършват 120 години от рождението на Бончо Бочев (1899–1975) – енергичен и всеотдаен педагог и диригент, създател на хор „Бодра смяна“. Той оставя след себе си една забележителна школа за музикално обучение и възпитание на млади певци, която бива наследена от дъщеря му Лиляна Бочева (1924–2005) – дългогодишен корепетитор и диригент на състава.
Скоро след възникването си през 1946 г. „Бодра смяна“ става образец за изумителните резултати от системната и задълбочена работа с деца и младежи. Бончо Бочев утвърждава ролята на детското хорово пеене като значима, първостепенна форма на музикално изпълнителство – най-напред в национален, а след това и в международен мащаб. Целеустремен към най-високите художествени идеали, той за пръв път донася в България призови места и престижни награди от музикални фестивали и конкурси в Румъния, Унгария, Германия, Белгия и т.н.
За Бочев единственият възможен път към световното признание е задълбочена подготовка на професионална основа. Не съществуват алтернативи, компромиси и непреодолими пречки, когато се отстоява мястото на българското хорово изкуство и когато се възпитава музикално грамотна нация. В „Бодра смяна“ до голямата концертна дейност се достига чрез постепенно формиране и усъвършенстване на слуховите и гласови способности на децата. Необходим етап от художествената работа е овладяването на музикалната нотация. Обучението по солфеж осигурява съзнателно възприемане на репертоара. В съчетание с изразително и неподправено сценично присъствие то води до правдива и въздействаща интерпретация.
Бочев осмисля през своя опит успешните практики, които е наблюдавал и усвоил от най-значимите диригенти, композитори и педагози, с които е контактувал. Въпреки че е погълнат от всевъзможни ангажименти, той отделя време да систематизира и опише работещите механизми от процеса на художествената и учебно-възпитателната работа. Диригентът предава безрезервно знанията си по време на семинари, курсове, конференции или лични срещи и разговори. Достъпна е неговата книга „Как се създаде и израсна хор „Бодра смяна“, замислена като първа от поредица трудове, посветени на изкуството на българските детски хорове. Мнозина следват стъпките на Бочев и създават чудесни училищни и извънучилищни формации.
На своите възпитаници диригентът оставя незабравимо детство и богата музикална култура. Ежегодно поколения бодросменци отбелязват датата 1 декември, обединени на сцената от песните, изпълнявани по традиция от хора: „Гайдар“ от Светослав Обретенов, „Младежка пролетна“ от Тодор Попов, „Родино мила“ от Борис Тричков и много други. Създава се незабравима атмосфера, която вдъхновява настоящите хористи, а бившите с благодарност си спомнят за своите учители. Вярвам, че тези срещи не са само поглед към миналото, а се превръщат в поле на ценен обмен на информация за актуалните проблеми на музикалното изкуство.
Наболели са въпросите за ролята на детското хорово пеене в контекста на съвременната бездуховност и консуматорство. Може би понякога се замисляме какво би ни посъветвал Бончо Бочев, който винаги е изказвал конкретна и твърда позиция, когато става дума за музикалното възпитание.
А ние какво бихме му казали днес?
Вярно е, че изгубихме завоюваните позиции на световните сцени. Вярно е, че позабравихме някои принципи и сякаш ни се изплъзнаха високите критерии. Пред Вашето огромно музикално-просветителско дело все се чувстваме недостойни и неспособни да разгърнем положената основа. Дано ни простите! Съхранили сме спомена за Вас и вярата в безграничните възможности на децата. Докато имаме тяхното доверие, имаме бъдеще.
Честит празник, „Бодра смяна“! Много успехи и нови върхове!
Все още няма отговори