Нушка Григорова

Нушка Григорова разказва за незабравимия Асен Кисимов


Името на Асен е свързано с моето детство, по-точно с нашето детство. Когато си на 8 години и до теб има едно момче, което е с цели две години по-голямо, естествено е да го слушаш, да му подражаваш…

Беше есента на 1946 г. В градския комитет на РМС (Работнически младежки съюз) – София обявиха конкурс за участници в драмсъстава към хора на Бончо Бочев. Приеха 15 деца. Така се запознах с Асен. Той беше весел, общителен, добър. Живееше близо до Централна гара, това беше и моята посока – живеех близо до гара Военна рампа (София-север). Вечер се връщахме заедно от репетиции, а когато падаше гъстата софийска мъгла, спираха трамваите и ние вървяхме по трамвайната линия чак до „Триъгълника“, там завивахме вдясно по ул. „Алексей Толстой“ (бул. „Рожен“) и стигахме до нашата къща при училище „Св. Иван Рилски“. Обикновено бяхме трима: аз, Асен и приятелят ни Цъф – режисьорът Цветан Цветков. Рецитирахме новите стихове, пеехме, разказвахме си новопрочетени книги и при раздяла си уточнявахме следващата репетиция.

Бяха тежки, следвоенни, гладни години особено за градските деца, но ние бяхме толкова весели и щастливи, че не забелязвахме това. Беше ни обхванал някакъв трепет или както го наричат някои – ентусиазъм. Някакво чувство на отговорност, изпълнявахме някаква мисия! Майките ни се познаваха, бяха активистки на женското движение, по-големите ни братя бяха активни ремсисти. О, а ние бяхме много дисциплинирани, отговорни и всичко вършехме с радост, с удоволствие. С Асен участвахме в много концерти, митинги, бригади… Четяхме по радиото „на живо“ в детските програми и бяхме много щастливи, защото оттам получавахме даже хонорари, с които веднага си купувахме нови книги и се черпехме с боза и халва.

През 1947 г. се явихме на Първия национален фестивал по художествена самодейност. Бяхме разиграли – по-точно нашият ръководител Янко Янков ни беше подготвил с една басня от Крилов „Кукувица и петел“ – аз, Асен и Николай Мандулов получихме първа награда за рецитация.

Асен още тогава беше твърдо избрал бъдещата си професия – актьор, и много целенасочено се готвеше за нея.

Едно лято, докато бяхме на лагер, той заяви най-официално, че тъй като ще става актьор, трябва да се научи да пее и танцува. Даже ни досаждаше – непрекъснато пееше арии от опери, а когато бяхме свободни от заниманията на драмсъстава, отивахме да танцуваме с кръжока по балет. Де да знаех тогава, че танцувам с момчета, които станаха звезди с национална, по-точно със световна известност: Ичко Лазаров, Иван Дойчинов, Атанас Самев…

50-те години Националната опера беше в Народния театър и ние като участници в някои спектакли на театъра (например „Под игото“) познавахме в детайли сградата и успявахме да се вмъкваме тайно на много представления. Знаехме няколко опери наизуст, за пиесите да не говорим…

Аз вървях по стъпките на Асен, във всичко му подражавах. Когато той постъпи в гимназията с преподаване на руски език, аз започнах да се готвя за приемния изпит и след две години вече бях ученичка в „руската гимназия“, както я наричахме тогава. Асен беше известен в цялото училище: водещ на празненства, рецитатор. Помня, че брат му постави и някаква пиеса на руски език. Имахме драматичен кръжок, в който, естествено, бяхме заедно, а на училищните балове танцувахме валс, полка, кадрил…
Продължавахме активното си участие в драмсъстава към колектив „Бодра смяна“. Лятно време ходехме заедно по легни лагери. Не помня къде и кога, но помня, че Асен ме целуна. Първата целувка! Беше вечер, до нас имаше копа сено, миришеше на разни уханни треви и, разбира се (къде без тях) огромни звезди на небето. Някой после ни беше издал и май имаше събрание, където ни направиха строга забележка за лошо поведение. Не помня подробности, защото това изобщо не ме интересуваше, спомням си само, че Домна (моята любима кака) – бъдещата голяма българска актриса Домна Ганева, стана и защити Асен и мен, и направи така, че повече никой не си позволи да ни направи каквато и да е забележка. Този епизод има продължение! След петдесет години известният кинорежисьор Иван Ничев ми призна(!): „Знаеш ли, аз и още двама-трима всяка вечер лазехме по поляната и ви следвахме с Асен, когато се разхождахте тайно след вечерната проверка, и един път до една копа сено ви видяхме как се целунахте.“ Този тогава 10-годишен мушморок Иван Ничев, а сега мастит режисьор, смеейки се признаваше греха си и ме върна в ония чудни години на нашето юношество.

Голям празник и много вълнения носеше подготовката за откриването на Пионерския дворец в София. Мисля, че беше лятото на 1951 година… правеше се ремонт на сградата и ние горе на тавана пишехме и репетирахме текстовете на конферанса за откриването, а в почивките правехме гирлянди и книжни цветя. Помня Асен, както винаги усмихнат, щастлив, казваше: „Блазе им, най-после ще има красиво място в парк, където всички ще репетират заедно в съседни зали – и хористи, и балетисти, и рецитатори.“ Асен Траянов (бъдещият главен режисьор на Българската национална телевизия) ни разпределяше задачите и ние тичахме от училище право в бъдещия дворец, за да не изпуснем миг от подготовката за голямото събитие!

Останахме добри приятели завинаги. Радвах се на успехите на Асен в театъра, в киното, в телевизията. Рядко се виждахме, но ще издам още една тайна от нашето приятелство: винаги, когато имаше тежки моменти в личния си живот, той ме намираше и споделяше мъката си. Знаеше, че никой няма да научи от мен за неговите тревоги. Аз го успокоявах и му казвах: „Трябва да си щастлив, че толкова хора те обичат и уважават, особено децата! Е, трябва да има и малко мъка – иначе ще е много скучно!“ За това колко много хора познаваха и обичаха Асен мога да пиша безкрайно. Ще спомена такъв случай: През 90-те години някакъв маниак нападна и удари Асен в трамвая. С един приятел – Емил Бехар, отидохме в „Пирогов“, където Асен беше на лечение. Искахме да проверим какво му е нужно, с какво можем да помогнем. Направи ми впечатление как се държаха всички от главния лекар до санитарката. Говореха като за свой близък роднина, приятел – с много любов и загриженост. Тогава си помислих, че и най-известните държавни мъже не са така обгрижвани, както нашия Асен.

Първото участие на Асен Кисимов в телевизията беше в „Лека нощ, деца!“. През 60-те години приказките се разказваха „на живо“, нищо не се записваше предварително, нямаше устройства за четене на текстове. Асен имаше невероятна памет. Може би само десетина актьора му съперничеха. Научаваше текстовете много бързо, без грешка. Когато го слушах, забравях за автора. Имах чувството, че той ги е съчинил. През 1984 г. направих една серия за „Лека нощ, деца!“, наричаше се „Малкото великанче“. Той беше моят разказвач, децата около него в кадър бяха 4-годишни, но аз нямах никакви проблеми с тях, колкото и дубли да правех, те го слушаха като омагьосани.

През 90-те години ние се виждахме често. Аз го канех да рецитира извън БНТ по различни поводи. В Руския културно-информационен център по случай 120 години от Освобождението ни от турско робство, той сигурно за хиляден път изпълни коронния си рецитал по Вазовите вечни стихове. Останаха малко рецитатори от неговия ранг. Разбира се, много хора мислят, че това е остаряла форма на изкуството. Аз пък мисля, че това е много трудна форма! Изисква висока култура и от изпълнителя, и от публиката, а и не знам някой да се е отказал от библейските думи, че „…в началото беше словото“.

Последният ми разговор с Асен беше във фоайето на БНТ. Някъде в началото на април 2006 г. Говорихме си, че след една година трябва да празнуваме юбилея му и аз го уверявах, че с БНТ няма да има проблеми: „Там виж какво празненство ще ти организират в театъра. За БНТ не бери грижа – има много материали за теб, пък и колегите, и старите, и младите много те уважават.“

Асен обърка плановете ни… не беше в негов стил да отсъства или закъснява… Изпратихме го приятелите му от „Бодра смяна“, съучениците от Руската гимназия, колегите от НАТФИЗ и много почитатели… Изпратихме го с аплодисменти, с песента за „Летящите хора“… Асен обичаше аплодисментите и ги заслужаваше!

22.05.2006

Категория:

Все още няма отговори

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Translate »