19.01.2016

Лиляна Бочева

« 2 на 11 »

Лиляна Бочева е родена на 12 април 1924 г. в Горна Оряховица. Завършва Американския колеж в Симеоново и класа по пиано на проф. Андрей Стоянов в Държавната музикална академия в София.

Творческият й път започва със създаването на хор „Бодра смяна“ от нейния именит баща Бончо Бочев. Половината от над полувековната биография на хора е свързана изцяло с нейното име. От 1946 г. работи като пианист, от 1974 г. е диригент, а по-късно и главен диригент.

Като дългогодишен диригент на хор „Бодра смяна”, тя обогатява репертоара му с творби на класически и съвременни чуждестранни автори, сред които “Stabat mater” на Джовани Батиста Перголези, мадригали на Клаудио Монтеверди, „Коледни песни“, “Missa braevis in D” на Бенджамин Бритън, произведения на Вельо Тормис, Золтан Кодай, а също на съвременни български автори – Иван Спасов, Красимир Кюркчийски и др.

Под диригентството на Лиляна Бочева хор „Бодра смяна“ се утвърждава като един от най-добрите български и световни детски хорове, осъществяват се много записи, издават се грамофонни плочи, изнасят се стотици престижни турнета зад граница.

Нейна е идеята деца от хор „Бодра смяна“ да участват в оперни постановки на Софийската опера, както и осъществяването на съвместни проекти със симфонични оркестри.

Лиляна Бочева утвърждава хор „Бодра смяна“ като уникална музикална детско-педагогическа школа. Днес възпитаници на хор „Бодра смяна“ са изявени певци, музиканти, преподаватели по музика, критици, редактори.

Умира на 20 септември 2005 година в град София. Изпратена е от няколко поколения хористи на „Бодра смяна“ в Софийската църква „Свети Седмочисленици“.

Лиляна Бочева е удостоена със званието „Почетен гражданин на София„. Посмъртно е удостоена с наградата „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци, Класик ФМ радио и Националния център за музика и танц към Министерството на културата.


ЕПОХАТА НА ЛИЛЯНА БОЧЕВА

Диригентката запази високия стандарт на хорово-певческата традиция, създадена от нейния баща, и обогати репертоара на „Бодра смяна“

На 20 септември, навършила 81-годишна възраст (родена на 12 април 1924 г. в София), приключи земния си път диригентката на прославения български хор „Бодра смяна“ Лиляна Бочева. Напусна ни още един представител на българската хорово-диригентска школа, с чието име и художествени резултати пряко са свързани едни от значимите постижения на детското хорово пеене у нас

Интересна е творческата съдба на Лиляна Бочева. Запленена от магнетичния пример на своя баща – създателя на българската школа в детското хорово пеене Бончо Бочев, перспективната пианистка Лиляна Бочева изоставя на заден план своята клавирна кариера и, приобщавайки творческия си потенциал към бащините й усилия, тя става неговия най-близък сътрудник в изпълнение на съдбовната му задача – артистичния просперитет на хор „Бодра смяна“. Също като „бай Бончо“, извън хора тя нямаше личен живот и всичко, което правеше, се пречупваше през призмата на интересите на „Бодра смяна“. Така естествено тя стана отначало „дясната ръка“ в работата на чародея Бончо Бочев, а впоследствие и приемник на неговото колосално артистично дело.

От личностните и артистичните ми контакти с Лиляна и хор „Бодра смяна“ разбрах, че зад нейната привидна строгост се крие чувствителна и чиста човешка душевност. Децата я разбираха добре и не й се сърдеха, защото в „другарката Лиляна“ недвусмислено виждаха човека, който стоеше най-близо до тях, грижеше се за тях и искрено и безрезервно ги обичаше. Може би тя изхождаше от древната житейска мъдрост, че „родителите трябва да показват своята обич към децата си, само когато те спят“!…

След смъртта на Бончо Бочев (22 май 1975 г.), съвсем логично Лиляна Бочева го замести на кормилото на хор „Бодра смяна“. Това беше изключително голяма артистична отговорност, защото новото й битие неминуемо предизвикваше сравнение с изкуството на неповторимия майстор, чиято „летва“ той беше вдигнал на много високо равнище на световен лидер.

Сега, от дистанцията на времето, може с убеденост да се каже, че Лиляна Бочева успя да се утвърди като достоен продължител на неговото дело, който не само запази високия стандарт на създадената хорово-певческа традиция, но и привнесе в нея нови елементи по отношение на репертоарния й облик.

Обективността на оценката изисква да се каже, че в „епохата на Лиляна Бочева“ се различават два етапа – до 1989 г. и след това. Ако първият етап може да се характеризира като „стойностния“ – понеже продължи да развива добрите традиции на състава, вторият трябва да се определи като етап на борба за оцеляване. Основният аргумент за това твърдение е, че различните структурни изменения, които бяха направени в непрофесионалната сфера на културата след установяването на демократичните промени в България, в значителна степен подкопаха нейните дотогавашни устои, без да се създадат нови, с адекватни организационно-финансови възможности и управленски механизми. Това беше недопустимо, защото нанесе сериозен удар върху цялата национална култура, тъй като професионалната и непрофесионалната сфера са двата неделими компонента на обществения феномен духовна сфера. Ако единият създава условията и възможностите за постигането на върхови духовни постижения, другият изгражда тяхната широка обществена основа чрез емоционално-естетическото възпитание на хората.

Психолозите отдавна са установили, че емоционалният коефициент на човека е много по-важен, отколкото интелектуалния коефициент за личностното оформяне на всеки индивид, защото показателите му са по-всеобхватни. Неслучайно акад. Антон Дончев казва, че „проблемът за духовността на нацията е централен проблем за съществуването на обществото“.

Не е ли страшна перспективата да се живее в общество, съставено от квалифицирани технократи, но бездушни и безразлични към красотата на природата и заобикалящия ни свят?
Нима не е ясно, че само хора, притежаващи естетическа култура, а не с неразвиващи се конвейерни сръчности, могат да създават конкурентоспособни стоки и с труда си да подпомагат човешкия прогрес?

За обществото емоционално-естетическото възпитание на хората не е самоцелна дейност и „излишен лукс“, а важно средство за запазване на човешкото у човека! Затова художественият продукт не е обикновена стока, а „стока с особено предназначение“, тъй като не засяга „тесни ведомствени интереси“, а интересите на цялото общество и запазването на националната идентичност на всеки народ!

Затова до последния си дъх Лиляна Бочева беше – като баща си – неуморим диригент, борец против бюрократичното бездушие на хората, от които зависеше дейността и бъдещето на хор „Бодра смяна“.

Освен чисто битови проблеми, кончината на Лиляна Бочева постави на дневен ред и други важни въпроси с обществена значимост, тъй като тя беше единствената законна представителка на името „Бодра смяна“! Безспорно юристите ще умуват и ще намерят правилния отговор на този казус, но за българската култура е много важно името „Бодра смяна“ да се запази! Още по-важно е при новата ситуация да се създадат необходимите обществени условия за активизирането на дейността на хор „Бодра смяна“, за да се възкреси неговото артистично място в българската култура. А само с бюрократични напъни, без широкото участие в този процес на специалистите – нечиновници, това няма да се получи! Все пак, надявам се, че разумът ще надделее!…

Бях на опелото на Лиляна Бочева в софийската черква „Свети Седмочисленици“, за да й отдам последната си почит. Впечатляващо беше огромното количество хора – от невръстни ученици до зрели хора с побелели коси, – дошли доброволно със същата цел. Според мен числеността им беше между 800 и 1000 души, повечето от които – като бивши „бодросменци“ – са имали пряк контакт с нея. Да, това беше част от нейното многохилядно семейство, което, запявайки спонтанно любимите песни, разучавани с нея и изпълнявани под нейното ръководство, засвидетелства неотслабващата с времето любов към своята „другарка Лиляна“. Това не беше „дирижирана“ спонтанност, а естествена реакция на човешката благодарност към диригента, открил на хиляди хора красотата на хоровата песен и обогатил душевността им с безценни драгоценности.

Необяснимо беше защо от този траурен ритуал отсъстваха отговорни представители на МОН, Столичната община и Двореца на децата. Или може би за тях съдбата на хор „Бодра смяна“ е излишен проблем, който с кончината на Лиляна Бочева биха желали да отпадне от тяхното внимание?

Проф. Емил Янев, 05.10.2005 г.


В памет на Лиляна Бочева

(Проф. д.т.н. Младен Георгиев за в. Култура, 2005 г.)

Преди повече от месец почина Лиляна Бочева. Прекрасни са постиженията на нейния хор „Бодра смяна“, прекрасни и признати от целия музикален свят – от Лондон до Токио. Хорът е носител на всички възможни музикални награди. Често пред очите ми са децата на сцената, Лиляна пред рояла, а Бончо Бочев дирижира, извличайки от многогласния човешки инструмент неземни, небесни, божествени звуци, които може би само детският глас може да създаде.

Когато Лиляна пое хора, освен че продължи делото на баща си, въведе и нов репертуар. Зазвуча непреходната класика – от Перголези до Бритън и Кодай; изпълняваше се най-доброто, създадено от българските композитори. Независимо от неумолимото течение на времето, уникалното емоционално звучене на „Бодра смяна“ се запазваше. Винаги си спомням думите на композитора Тодор Попов, който казваше, че онова, което отличава „Бодра смяна“от останалите хорове, е „кадифенцето на бай Бончо“…

Опелото се състоя в черквата „Свети Седмочисленици“. Може би за първи път в историята на храма той се превърна в сцена, от която в течение на повече от час звуча спонтанен концерт. Пееха стотици хористи на „Бодра смяна“, от детска до белокоса възраст, дошли до отдадът последна почит на своята диригентка. Ковчегът напусна храма, а пред вратата на черквата огромна тълпа от хористи запя „Мила родино“. Под звуците на българския химн и под аплодисментите на стотиците почитатели на хоровото изкуство погребалният черен „Мерцедес“ отнесе в отвъдното твореца на цяла една епоха в българската хорова култура. Да, това бяха последните аплодисменти за диригента Лиляна Бочева!

За смъртта на Лиляна Бочева съобщих на Александър Сергеевич Пономарев – ръководител на прославения по цял свят Московски детски хор към хоровата студия „Весна“. Ще приведа част от писмото-отговор, което получих от него:

„Всички скърбим заедно с вас. Ние много обичахме „Бодра смяна“, Бончо Бочев и, разбира се, Лиляна. Всички – ръководители и педагози на детски хорове в Русия, винаги сме имали пред очите си техния чудесен пример. Сверявахме своите музикални и педагогически позиции с възгледите на знаменитите педагози от семейство Бочеви. На много сме се научили от тях, много разбрахме.

Споменът за Лиляна Бочева – забележителен хоров диригент и човек, ще съхраним завинаги. Силно се надявам, че в България последователи и ученици на Лиляна Бочева няма да допуснат да се посегне на авторитета на българската музика, в това число и на хоровата, имаща своето достойно място в световната култура. Искам да вярвам в продължаването на блясковото развитие на нашия любим хор „Бодра смяна“.

Още веднъж изразявам дълбоки съболезнования на близките и приятелите на Лиляна Бочева и на всички, които разбират цялата дълбочина на постигналата ни загуба.

Александър Пономарев,
диригент на детския хор „Весна“ – Москва


Изпратиха с песни Лиляна Бочева

В. Стандарт. 500 хористи от различни поколения изпратиха с песни 81-годишната Лиляна Бочева – легендарната диригентка на „Бодра смяна“, която почина преди няколко дни. Опелото събра десетки хора в столичния храм „Свети Седмочисленици“. От едната страна застанаха децата, от другата – възрастните. Всички те пееха и плачеха, докато се сбогуваха с любимата учителка по изкуство. В момента, в който ковчегът с тленните останки беше вдигнат, гръмна и националният химн. Лиляна Бочева е дъщеря на създателя на прочутия хор Бончо Бочев.