19.01.2016

Бончо Бочев

« 2 на 11 »
ЧАРОДЕЕЦЪТ БОНЧО БОЧЕВ

Именитият диригент доказваше, че музиката и хоровото пеене не са излишен лукс, а необходимост за личностното изграждане на децата и младежите

След като малките певци от хор „Бодра смяна“ изпълниха сцената, появи се и той – Бончо Бочев (1.12.1899 г., Поликраище – 22.05.1975 г., София). Широко усмихнат и с характерната си, малко патешка походка, зае мястото си в средата на сцената и… започна един незабравим концерт. Не бях виждал дотогава толкова артистично разкрепостен диригент, който не дирижираше, а „играеше“ и като драматичен актьор физически се превъплъщаваше в различни образи, според характера на музиката. И което беше най-важното, децата-певци адекватно реагираха на неговата жестикулация и мимика. В резултат на това единение от сцената се понесе огромна емоционална вълна, която заля слушателите и до края на концерта бяхме в неин плен.

Няма човек, който е общувал – пряко или опосредствено – с Бончо Бочев и да не е бил впечатлен от неговата всеотдайност на децата и детското хорово пеене. Започнал артистичния си път като учител – най-напред на село, после в София, Бончо Бочев извървява дълъг и нелек път до висините на детското хорово пеене. Всъщност той е самоук диригент, тъй като в далечните години на своята младост и професионално съзряване не е имало къде и от кого да се учи на „занаят“. „Викайки на помощ неволята“, той се принуждава в процеса на работата сам да открива истините на хоровото пеене.

Експериментирайки всяко свое „откритие“, той стига до основните изводи, че:

  • българските деца са изключително надарени в музикално отношение
  • те трябва да получават възможност за реализиране на дарбите си
  • при правилно ръководство надарените деца може да проявят невероятни артистични възможности.

Това са достатъчно силни аргументи, които мотивират диригентската дейност на Бончо Бочев. Започнала в училищните хорове, тя преминава през Хора на софийските славейчета, за да изкристализира и кулминира във висококултивираното хорово пеене на „Бодра смяна“, създаден през 1946 г.

Още от самото начало на диригентската си работа с „Бодра смяна“ Бончо Бочев взема „на прицел“ най-високите световни художествени образци на музикално-изпълнителското изкуство за еталон на своята дейност и „обявява война“ на опростителските тенденции в детското хорово пеене. До края на живота си с всеки концерт неизменно доказваше, че профанирането на детската песен е пагубно явление за българската музикална култура, тъй като интелектуалните и емоционалните възможности на децата и юношите са безгранични.

Бончо Бочев „притискаше“ българските композитори да третират детската песен като пълноправен композиционен жанр, в който наред с детското да има и проблемни моменти. Той успя да накара автори като Тодор Попов, Димитър Петков, Георги Димитров, Светослав Обретенов и други да създадат детски песни с развита композиционна структура, което доведе до обогатяването на детския хоров репертоар. От своя страна това съдействаше за разширяване на изпълнителската палитра на детските хорове, което се оказа „печелившата карта“ за повишаване на тяхното изпълнителско майсторство. И отново – за кой ли път – трябва да се изтъкне простата истина, че е необходимо всичко да се започва от училището, като се обърне повече внимание на баланса между интелектуалното, физическото и емоционално-естетическото възпитание на подрастващите поколения, който е „condition sine qua non“.

По време на репетициите и концертите Бончо Бочев гореше! Децата оценяваха тази негова безпощадност към себе си и всячески се стараеха да му сътрудничат в неговия стремеж за постигането на художествено съвършенство, което и те самите желаеха. Така се получаваше една невероятна сплав, от която заедно шлифоваха незабравими звукови богатства.

И след репетициите, и след концертите от него се „лееше“ пот и не пропускаше възможността да подчертае, че „и диригентът изкарва прехраната си с пот на челото!“ Затова Бончо Бочев винаги носеше малко куфарче, в което освен нотите бяха и дрехите му за преобличане – действие, което правеше не по-малко от два пъти дневно.

С изкуството и с примера си Бончо Бочев стана „учител“ не само на българските диригенти на детско-юношеските хорове. Със своите изказвания и „показни“ концерти на сесиите на Международната организация за музикално образование (ИСМЕ) не само показваше на диригентите от цял свят своя нов подход за работа с подрастващите, но и успяваше да ги убеди в правилността на своята методика за артистично общуване с децата и създаваните съвместно с тях артистични шедьоври.

Все още слушам записи в изпълнения на „Бодра смяна“ под ръководството на Бончо Бочев и констатирам, че независимо от годините, минали от тяхното създаване, и въпреки по-скромните възможности на тогавашната звукозаписна техника, те поразяват с професионализма и силното си емоционално въздействие, независимо че никой запис ме може да се сравнява със силните художествени послания и внушения, идващи от „живото“ изпълнение!

Хоровото изпълнение под ръководството на Бончо Бочев не е само хубаво вокализиране, то е омузикалена художествена рецитация на поетичния текст на песните. Това придава на постигнатата от него музикална фраза невероятна пластичност, в която се крие „магията“ на неговото диригентско величие! Някои хора подценяваха неговите художествени резултати поради липсата му на специално висше образование и го характеризираха като „самодеец“. Вярно, в образователен аспект той беше с ценз от институт за начални учители, но с постиженията си Бончо Бочев се утвърди като „гениален самодеец“ с огромен музикален талант, художествено-артистична фантазия и самобитно диригентско дарование. В периода 1965-1990 г., когато българското хорово изкуство изобилстваше с много световно признати хороводиригентски звезди, светлината, излъчвана от неговата звезда, беше от най-ярките и с неповторим блясък.

Когато в резултат на безкрайните „реформи“ в българската образователна система музикалното възпитание в училищата бе изтикано на опашката, с чувството на артистична и гражданска отговорност Бончо Бочев отново стана инициатор за създаването на Хора на софийските девойки. С него искаше да докаже, че музиката и хоровото пеене не са излишен лукс, а необходимост за личностното изграждане на децата и младежите и тяхната емоционално-естетическа култура. За съжаление националните и международните успехи на този състав не стигнаха до ушите, очите и сърцата на тези, на които трябваше, и след няколкогодишни усилия, сменил няколко диригенти и останал без материална подкрепа, хорът се разпадна!

Ако знаеше сега какво става с „Бодра смяна“ и музикалното възпитание в българското училище, сигурно 100 пъти би се преобърнал в гроба си…

За българското хорово изкуство Бончо Бочев е емблематична личност, която създаде в детското хорово пеене:

  • нови художествени и възпитателни критерии
  • нови репертоарни изисквания
  • нови социални измерения на хоровото изкуство.

От рождението на Бончо Бочев изминаха 110 години, а от смъртта му – 34. А сякаш всичко това е било толкова отдавна и обществото е забравило, че имаше един „чародеец“, който с изкуството си го издигаше на космически висоти, изпълнявайки своята апостолска мисия на земята, защото не можеше да бъде друг!

Воден от непогрешимата си интуиция, с широк артистичен замах и вътрешна убеденост, Бончо Бочев създаде българската школа в детското хорово пеене, чиито принципи намериха много последователи у нас и по света. Името му се превърна в символ на висок професионализъм, съчетан със завладяващ артистизъм и спонтанно въздействие върху слушателите. Хуманизмът на изкуството му се утвърди като важно средство за запазване чистотата и непосредствеността на детската чувствителност и беше пример за подражание. Затова то ще остане завинаги в българския музикален летопис!

Проф. Емил Янев, 22.01. 2010 г.

Вестник „Култура“, брой 50, 17 декември 1999 г.:

Талантът на Бончо Бочев беше толкова голям и всеобхватен, че тези определения сякаш го ограничават.Той беше преди всичко Учител – в изконно възрожденския смисъл на тази дума. Възпита поколения в любов към музиката, красотата, труда, към света, към ближния. Той обичаше децата и им вярваше. И тъкмо с тази вяра в безграничните им възможности им възлагаше неимоверно трудни художествени задачи, с които те се справяха блестящо, защото отваряха пред тях непознати светове.

“Бодра смяна” беше и продължава да бъде съвършената школа по етика. Не случайно родителите поверяваха децата си в ръцете на Бончо Бочев, а след като него вече го нямаше – на достойната продължителка на делото му – дъщеря му Лиляна Бочева. Там те имат уникалния шанс да се научат да обичат красивото и да получат добро възпитание. В годините на бездуховност “Бодра смяна” беше идеалният оазис на истината и добротата. “Бодра смяна” създаваше граждани тогава, когато дори не бяхме чували за гражданско общество.

Бочев беше самоук професионалист, както го наричаше Васил Арнаудов. Така са възпитани и цели поколения – да бъдат перфектни, точни и почтени в работата си. Както казват бивши бодросменци, да си пял в този хор – това е ценз.

Може би, ако Бончо Бочев се беше родил в някоя друга точка на света, 100-годишнината му щеше да бъде отбелязана с общонационален блясък, а не само със скромните усилия на един възторжен, но безпаричен инициативен комитет от бивши хористи. Или пък, ако беше футболист, щангист, лекоатлет…Тогава, може би, и вицепрезидентът, патрон на честването, щеше да е в залата, и министърът на образованието, под чието ведомство е хорът, и председателят на Народното събрание, и може би и други от т.н.политически елит щяха да почетат събитието лично, а не само с писмено слово. Не че това би прибавило нови висоти към голямото име на Бочев, просто присъствието на действащ политик демонстрира някаква загриженост за историческата приемственост.

Но ние сме на Балканите и сме без историческа памет, и тук историята, винаги започва “от Мен” – показа го и отсъствието на личности, получили занаята си от ръцете на Бочев. Иначе се чуха много красиви думи – долетели от различни точки на България и света – думи на почит към възрожденеца Бончо Бочев.

…Може би, ако…Но Бончо Бочев се е родил тук, в България и тук изнесе тежкия си кръст на Апостол.


Издания с автор Бончо Бочев:

Издания, посветени на Бончо Бочев:

Вълшебникът: Юбилеен сборник по случай 100 години от рождението на Бончо Бочев. Автор: Минка Златева. Издаден 2001 г.