07.02.2016

Росанка Венелинова

Д-р Росанка Венелинова е изпълнителен директор на фондация „Център Надя„, която помага на жени, преживели физическо, сексуално и психологическо насилие.

Успехът и популярността на тази неправителствена организация до голяма степен се дължат на способността на шефката й да печели проекти и симпатии. Тя е нагледен пример за това, как се хвърля мост между неправителствените и правителствените организации.

Ако трябва човек да я опише с една дума, тя е „движение“. Непрекъснато на път, непрекъснато в разговор с някого, задължително с няколко варианта в ума си за всяка ситуация. Ако имах възможност, щях да спя непрекъснато, казва тя. Противоречи си обаче с думите, че е много любопитна. Толкова, че понякога дори от интересни разговори и срещи забравя да се нахрани през деня.

Д-р Венелинова оглавява „Център Надя“ след неуспеха на два екипа. Тя успя да извади насилието „на светло“ и да го превърне в обществен проблем.

Заедно с екипа си работят в две направления – домашното насилие и жертвите на трафика.

Досега „Център Надя“ е дал помощ и подкрепа на над 30 хиляди жертви на насилие у нас, които са потърсили консултация по телефон или направо в офиса. Над 650 жени и деца от тях са настанени във временния подслон, финансиран от холандската организация за международно сътрудничество и развитие NOVIB. Самият „Център Надя“ е създаден и подкрепян финансово и до днес от Холандия. Финансиран е още от Отворено общество и „Глобалния фонд за жените“ към ООН. Кръстен е на загиналата в комунистическите лагери артистка Надя Дункин.

Д-р Росанка Венелинова разпределя времето си между жестоко пребитите и наранени българки, които идват в центъра на ул.“Бенковски“ 12-А в столицата, и травмираните бежанки в бежанско-мигрантската служба към БЧК.

Тя вече мисли как центърът може да помогне и на пострадалите българки в чужбина, намясто, още преди да бъдат върнати в родината им. Освен подлъгани момичета, които стават жертва на трафик, психически травми в странство преживяват и легално пребиваващи българки – студентки или работещи, които често полицейските и граничните власти слагат в общ кюп с останалите.

Венелинова е и един от лекарите, които посетиха българските медици в Триполи и им оказаха психологическа помощ.

Случаите, с които Росанка всеки ден се сблъсква, я правят още по-зряла. Но и още по-чувствителна към хората около себе си.

Прилича на пещера, пълна с ценни знания, но оградена с тръни и зли кучета. Контактна е, но млъква в мига, в който стане дума за неин пациент. Във фондацията не обичат думата „пациент“, наричат ги клиенти.

42-годишната психиатърка стриктно пази лекарската тайна, даже повече – презастрахова се и отказва да говорим дори с инициали или сменени имена. Изключено е да я убедиш да разкаже конкретен пример. Пази се дори от обобщения. Пострадалите жени винаги могат да разпознаят себе си в една подобна история и това да ги нарани, обяснява тя.

Онова, което най-много я шокира, е фантазията на бруталността.

Трудно е да си представиш как може да си обичал някой и да го биеш толкова жестоко, казва тя.

Вечер след работа понякога разказва на дъщерите си истории от деня, но спестява страшните моменти, така че да не ги натоварва с излишно напрежение.

По-малката й дъщеря Паола, която е на 14 години, иска да стане писателка. При толкова много интересни житейски ситуации е нужен само талант, за да се сбъдне мечтата й.

По-голямата Маргарита учи испанска филология в Холандия, а през свободното си време свири на цигулка и барабани. Музикалността е наследила от майка си. Като дете д-р Росанка Венелинова е пяла в хор „Бодра смяна“.

Тя твърди, че от малка има усет да анализира всичко, което я заобикаля. Дължи това и на учителите си от гимназията, които предопределят вижданията и отношението й към живота. Когато завършила Медицинска академия през 1984 г., всички били изненадани, че избрала психиатрията като специалност. Имаш данни за много повече, уверявали я близки и приятели.

Първите три години от кариерата й са в Психиатричната болница в Карлуково. Заминава по разпределение. Задържа се прекалено дълго в „Остро мъжко отделение“, където са сериозните психични разстройства.

„В началото по един особен начин всеки се чувства неопитен, сам. Но постоянно се научаваш как да се предпазваш от страданието. В нашата професия е много важно да си неутрален“, обяснява Венелинова. И допълва: „Интуитивно човек се справя, когато му е тежко.“

Оттогава започва да си води и дневник, в който записва всичко по-важно – факти и размишления. Не го прави с цел да издаде бестселър или мемоари, а просто така – за себе си.

По принцип шефката на фондацията не е фен на психотрилърите и черните хроники във вестниците. Не й допада и Достоевски, защото е тежък. Чете много, но предимно класика, психологическа литература, фантастика. Самата тя обича много да фантазира, но във фантазиите й не присъстват нито тя, нито близките и познатите й. Просто са много отнесени, в други светове, обяснява кратко лекарката.

След психиатричната болница в Карлуково започва работа в бившия градски психодиспансер, сега Център за психично здраве. Там през 90-те години за пръв път правят опит да изведат психиатрията от сградата й. В кабинета извън диспансера идвали хора, които са правили опит за самоубийство, жертви на нещастна любов, дълбоко скърбящи. По същото време д-р Венелинова става един от пионерите, които въвеждат у нас т.нар. кратка терапия. Вратата към този метод й отваря психиатърът д-р Антон Каршутски, български емигрант в Швеция. В момента шефката на „Център Надя“ е член на Европейската асоциация по краткосрочна терапия.

При този метод се търсят ресурсите на самия клиент, смята се, че проблемът носи и решението, обяснява д-р Венелинова. В терапевтичните разговори обикновено не се задава въпросът „Защо“, а по-скоро „Как“ и „Къде“.

Самоубийците преди 10 години и днес не се различават особено, при всички тях като причина за посягане на живота е емоционалното състояние, твърди д-р Венелинова. България е на едно от челните места в Европа по самоубийства.

Известната психиатърка смята, че е имала невероятния шанс да попадне на свестни колеги. Ето защо много трудно взела решение да напусне държавната служба и да оглави фондацията. Може би сред мотивите й е бил и този да изпробва как ще приложи на практика специалността си по здравен мениджмънт и администрация.

В момента тя е търсен специалист и лектор. По линия на Пакта за стабилност е чела лекции в пилотен проект за обучение на полицейски служители и магистрати по проблемите на трафика. Говорила е пред педагози. В момента води лекции в академията на МВР.

Д-р Росанка Венелинова е единственият българин, включен в международната експертна група към Международната организация по миграция, която след година трябва да подготви минимални здравни стандарти за психично здраве и трафик. Най-вероятно тези препоръки ще влязат като стандарт в страните от ЕС.

Фондация „Център Надя“ пък е определена за координатор в Югоизточна Европа за Световните дни срещу насилието на полова основа между 25 ноември и 10 декември.

България, заедно с Австрия и Белгия, е посочена в доклад на Съвета на Европа като пример за добра практика в законодателството за борба с трансграничния трафик на жива плът и домашните издевателства, напомня шефката на фондацията. Наскоро в Русе беше открит клон на фондацията, който засега остава „виртуален“ поради липса на помещение.

Понякога ми се струва, че с нормални хора е по-трудно да работиш, отколкото с психично болни или с хора с проблеми, казва д-р Венелинова.

В почивните си дни тя търси спасение в планините. Обича да скита из Рила, да пътешества. Предпочита киното и театъра, но най-добре се чувства, когато е сама. Допада й компанията на котарака Роналд. Скоро у дома й ще има още един обитател – ще си вземе игуана. Обича земноводни и влечуги, но като че ли още й е рано да отглежда змия. Трудно се съгласява с теориите, че в някои животни могат да се вселяват души на мъртви. Вярва обаче, че нашият живот е свързан с живота на мъртвите, а в теорията за кармата вярва донякъде.

„За мен няма случайни неща. Случайността е пресечна точка на две необходимости“, обяснява д-р Венелинова. Не съм човек, който да се втурва активно в каквото и да е, казва тя. Така е и с религията – не е религиозна, но има отношение към нея. Не е и атеист.

В трудна ситуация не викам Господ на помощ, а се опирам на принципа, че неволята учи, казва изпълнителният директор на фондация „Център Надя“.

(източник: в. Сега)