31.01.2016

Мария Папазова

Д-p Мapия Пaпaзoвa e нeвpoфapмaкoлoг и cпeциaлиcт пo интeгpaтивнa мeдицинa.

Завършила е хуманна медицина с отличие през 1981 г. в София. Работила е като участъков терапевт и асистент в Института по ендокринология, геронтология и гериатрия.  От 1986 до 1992 г. е редовен аспирант в Институт по физиология към БАН към Националната програма за изучаване на човека и по-специално на неговия мозък.

Защитава успешно общообразователната степен „доктор“ (кандидат на медицинските науки) през 1992 г. на психо-неврофармакологична тема, свързана с проблемите на обучението и паметта и мозъчното дълголетие, както и с прецизиране на възможностите за подобряването им с природни и синтетични ноотропни средства. Има призната специалност „фармакология“. Продължава да работи в областта на психо-неврофармакологията като научен сътрудник в същия институт и същевременно се изгражда с помощта на редица курсове и обучителни системи като модерен специалист по цялостна медицина.

В пocлeднитe 15 гoдини д-p Пaпaзoвa ce изгpaждa кaтo хoлиcтичeн лeкap. Извън изcлeдoвaтeлcкaтa cи paбoтa в БАН ce зaнимaвa c пpocвeтитeлcкa дeйнocт – изнacя лeкции, вoди мeдийни хoлиcтични pyбpики в БНР и Нoвa тeлeвизия, изгoтвя индивидyaлни пpoфилaктични пpoгpaми, cъoбpaзeни c интeгpaтивнитe кoнцeпции в мeдицинaтa.

Д-р Папазова е представител на фондация „Център за надежда“, към която работи за подобряване на здравословното състояние и социалната адаптация на деца с трайни множествени увреждания. Редовен сътрудник и на фондацията на болните от множествена склероза.

Автор е на книгите: „Ние и Зоната“ (2000 г.); „Хак-Рост“ (2001); „Лечение и хранене при остеопороза“ (2003), „Лечение и хранене при високо кръвно налягане“.

Д-р Папазова е редовен член на Нюйоркската академия на науките от 1994 г. Носител е на националната награда за най-добър млад фармаколог на името на проф. Петър Николов през 1993 г. и на специалната европейска награда за оригинална научна разработка на млад учен на Европейския колегиум по психо-неврофармакология (Будапеща, октомври 1994 г.). Нейна автобиографична справка е поместена в алманах „Who’s who in the world“ през 1996 г.