26.02.2017

Радосвета Бояджиева

Радосвета Бояджиева първата жена-диригент в България. Основател на държавния симфоничен оркестър и главен диригент на Врачанската филхармония и диригент към Софийската държавна филхармония, и Софийската опера. Освен с това, че е първата жена диригент, Радосвета е известна с острата си памет и факта, че помни всички партитури наизуст.


Радосвета Бояджиева е първата жена – професионален диригент на оперно-симфонична музика в България, и първата жена-диригент в света, дирижирала „Девета симфония” на Бетовен.

Родена е на 10.01.1923 г. във Враца, в семейството на видния адвокат Анто Бояджиев, който по призвание е поет и музикант. По нейни думи, „музиката в нашата къща беше едно от най-главните неща”.

През 1932 г. семейството се премества да живее в София и всичките й братя и сестри започват да пеят в хор „Бодра смяна” под ръководството на Бончо Бочев. 17-годишна започва да учи пиано при Недялка Чернаева и цигулка при Васил Чернаев, който й преподава и композиция.

Теория на музиката и дирижиране учи в Държавната музикална академия (Българска държавна консерватория) през 1941-1945 г. Веднага след завършването й е изпратена в Съветския съюз, където е аспирант по симфонично и оперно диригентство в Ленинградската консерватория (1945-1948) при проф. Борис Хайкин. Работи в Большой театър и като асистент-диригент в Московската филхармония (1948-1949). През 1948 г. първа дирижира рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров с Ленинградската филхармония. След защитена дисертация получава званието „Кандидат на изкуствоведческите науки”.

От първото си заставане зад диригентския пулт на 31 март 1946 г. пред Софийската държавна филхармония, когато е едва на 23 години, до края на творческата си кариера дирижира концертите без партитури.

През 1950 г. се завръща в България и двадесет и три години е диригент в Народната опера в София. Под нейната палка прозвучават опери на Верди („Травиата”, „Аида”, „Трубадур”), Пучини (Мадам Бътерфлай”), П. И. Чайковски („Дама пика”, „Евгений Онегин”), Бизе („Кармен), Берлиоз „Фантастична симфония”, Масне, Мусоргски, Римски-Корсаков и други. Освен в много български градове, дирижира в Белгия, Полша, Германия, Италия, Румъния, Съветския съюз и Чехословакия.

Когато във Враца се поставя първата опера „Травиата” от Джузепе Верди (2 май 1954 г.), тя оказва ценна помощ в процеса на подготовката й и в последните репетиции преди премиерата.

През 1973 г. основава Врачанската филхармония и в продължение на 15 години е неин художествен ръководител. Организира към община Враца камерен оркестър „Враца” (2001), който по-късно се преименува „Радосвет” и изнася поредица от концерти в страната. Повече от 20 години преподава и в Държавната консерватория.

За първи път в България през 1999 г. на концертния подиум е представена „Орлеанската дева” на П. И. Чайковски, която Радосвета Бояджиева дирижира със Софийската народна опера при честване на 75-годишния си юбилей. Тогава е направен и първият запис на първия дотогава компактдиск на операта.

Носител е на званието „Народен артист (1981) и Почетна грамота на Министерството на културата (1999); почетна значка и грамота на КДК – Враца (1979); награда на Министерството на културата “Златен век” за принос в развитието на българската култура (2003) и други.

Общински съвет – Враца (Протокол № 8 от 30 май 2000 г. Решение № 51) удостоява със званието „Почетен гражданин на Враца” Радосвета Бояджиева – първата жена диригент в България…. Ярък и безспорен талант, оставила трайни следи в културния живот на Враца и страната.


– Г-жо Бояджиева, Вие сте първата жена диригент в България. Разкажете как стана възможно това, началото, пътя…?

Ами…дълга история. Трябва дълго да разказвам. Първо, музиката в нашата къща беше едно от най-главните неща. В смисъл, че преди още някой да стане музикант, в къщи се пееше. Имахме си домашен хор. Баща ми дирижираше този хор. Учеше ни да пеем. Пеехме класически пиеси, пеехме хорове от опери, изобщо, занимавахме се с музика. Не пропускахме концерти, не пропускахме явления като това- през войната Франкфуркската опера дойде с „Пръстенът на нибелунгите“ от Вагнер. Всички ние бяхме на четирите представления, защото в нашата къща вкупом се ходи. Бяхме пет деца. Майка ми, баща ми, петте деца ходехме вкупом на концерти, на представления и на всяко по-важно културно събитие. Даже не само на музика. Като дете много мразех художниците, защото всяка неделя баща ми ни дигаше рано, не ни оставяше да се наспим, да ни води на изложба. Не е имало изложба, която да не сме посетили. Мразехме художниците, но първият ми приятел беше художник…Така…Съдбата ме наказа по тоя начин . Като бях в трето отделение се преместихме от Враца в София. Всички ние заедно с най – малкият ми брат, който беше на 5 години, участвахме в хор „Бодра смяна“. Водеше го Бончо Бочев, бащата на Лиляна Бочева. Този хор беше направен от учениците на прогимназия „Антим І“ на ул. „Оборище“. Там учехме. Бочев беше много строг учител. В един гимнастически салон пеехме и всички трябваше да гледаме в него. Щом се отвореше врата и някой погледнеше натам, той вдигаше скандал и казваше: „Тук, тук, тук! В устата ще ме гледаш! Слон да влезе, мен ще гледаш.“ Нещо, което аз сега казвам на моята внучка: „Как свириш тука , а гледаш там на телевизията какво минава?! Слон да влезе тук ще гледаш, в нотите!“ /смях/.

Из интервю на Сребрина Йорданова


Вижте още:

Радосвета Бояджиева на 88 г.: Първата жена диригент и до днес не се дава на мъжете

Радосвета Бояджиева – първата жена симфоничен диригент в България

Голямата дъщеря на Враца, първата жена-диригент в България Радосвета Бояджиева на 90 години