20.01.2016

Из „Златната книга“

Дмитрий Кабалевски (композитор, Русия):

“Те не просто хубаво пеят, те са колективна творческа личност с един дъх, с един усет, с една мисъл и едно усещане по време на музициране.”

“…Вие пяхте още по-хубаво тази вечер. Как го правите?”

„Аз горещо желая това ваше прекрасно, радостно изкуство да процъфтява и вие безкрайно да продължавате, както днес, уверено да вървите начело на най-добрите детски хорове на нашето време“


Карел Аартс (директор на Фландърския фестивал, Белгия, 08.05.1972 г.):

В историята на Фландърския фестивал са влезли имената на много велики артисти: композитори, диригенти, оркестри, певци, инструменталисти, оперни ансамбли и хорове – най-големите имена на нашия свят. Но най-скъпият от спомените ми е “Бодра смяна”. Защото тези деца със съвършената си техника, дълбоко артистично чувство и ентусиазъм за музициране ми откриха една неподозирана врата към невероятните възможности на талантите на младите. Мисля, че не бих могъл да изразя по-добре своето възхищение и голямото си приятелство към Бончо, към Лиляна и към „Бодра Смяна“, освен с думите: ВИЕ СТЕ НАЙ-ДОБРИЯТ ХОР В СВЕТА!“


Матвей Блантер (Москва):

„Докато съм жив, ще помня „Репетиция за концерт“ от Моцарт и „Есенна песен“ от Тодор Попов.
„Бодра Смяна“ е слава за българския народ !“


Пал Варга (директор на Операта в Будапеща):

„Този детски хор е истинско чудо! Това е интонация, ритъм, спонтанна музикалност. “


Золтан Кодай (Композитор, Унгария):

“Ние бихме могли да се поучим много, както от подготовката на гласовете, така и от организацията на хор “Бодра смяна”, чиито малки изпълнители имат забележителни постижения”


Проф. Георги Димитров (композитор, България):

Из писмо след концерта по случай 30-годишнината на „Бодра смяна“

“ …Самият хор звучи вълшебно. Децата пеят изразително. Радостта и чистите детски чувства витаят през целия концерт…Може да се предаде на всички, които работят в хор „Бодра смяна“, че тяхното дело е увенчано с успех. Това дело е голямо национално завоевание и трябва да се пази като зеницата на окото. То е необходимо най-напред на българските деца и на всички, които обичат бъдещето на България. Чрез него всички близки и далечни приятели и неприятели на България ще разберат колко красива е тази страна.“


Тодор Попов (композитор, България):

“ … Бях на концерта в Братислава, където хорът вместо 20 песни, както беше обявено в програмата, трябваше да изпее 36. Шестнадесет биса!…“

***

„Вечерта е необикновена. „Бодра смяна“ трябва да пее почти едновременно в зала „Юнион“ с около 40-минутна програма и в „Народния дом“ пред Евровизията и фестивалното жури. Седим във втората зала и недоумяваме защо „Бодра смяна“ се бави още. Предаването вече е започнало. Наближава редът на нашия хор. Изведнъж зад мен запъхтян сяда проф. Б. Попович, а малко след него и проф. Илич.

– Къде е Вукдрагович? – питам.
– Остана да слуша „Бодра смяна“. Не може да се откъсне…

След малко пристига Вукдрагович, изнемощял от тичане.

– Къде е хорът? – питам и него.
– Там – казва – в „Юнион“. Не ги пускат да слязат от сцената…

Вечерта тримата професори искат да напишат в „Златната книга“ на „Бодра смяна“ свои мисли. Б. Попович се обръща към мен и казва:

– Когато слушам „Бодра смяна“, иска ми се да плача…
– Така и напиши – казва му Бончо Бочев. – На нас това ни стига!“


Владислав Соколов (Москва):

„Бончо Бочев безгранично обичаше и познаваше децата. Трудно е да се открие музикант, толкова предан на делото си. Той създаде хор, който и до днес е образец за възпитанието на човека със средствата на музиката.“


Жорж Франк (сп. „Куорънт Музиколоджи“ САЩ):

„Този хор е безусловно единствен в света! Качеството на гласовете, тяхната спятост са изключително чисти; хористите настъпват във всички жанрове – от Монтеврди до модерната музика и народната песен. И тези хлапаци на възраст от 11 до 16 години пеят наизуст на 6 езика!“


Хирoказу Сугано (Япония):

„Диригентският жест на Лиляна Бочева е с изключително богат диапазон, понякога толкова пестелив, че почти не се забелязват движенията на ръката й, а понякога толкова динамичен, сякаш сама сътворява музиката. Изчистила диригентството си от позьорството и външните ефекти, тя създава едно директно и ортодоксално изкуство.“


Борис Христов (оперен певец, България):

“Дълбоко трогнат и възхитен от звънките гласове и проникновеното художествено чувство на милите деца от “Бодра смяна”, пожелавам от сърце и душа на тях и на техните ръководители все по-големи успехи и завоевания за слава и чест на българския народ.

Техният почитател – Борис Христов“


Проф. Васил Арнаудов (диригент, България):

“Ако днес музикалната ни култура притежава цяло съзвездие блестящи детски колективи, дължим го на “Бодра смяна”, на щедро раздавания опит и заразяващ пример, който стана причина родината ни да се прослави като “люлка на детското хорово пеене”.


Проф. Васил Казанджиев (диригент, България):

“…При всяка наша среща в репетиционната или концертната зала хор “Бодра смяна” с изключителна последователност демонстрира своята висока художествена дисциплина, психическа и физическа издръжливост, задълбоченост и прецизност към нотния текст и не на последно място – винаги свежа и неподправена артистичност.”


Из „Music Educators Journal”, април/май 1966

Хор „Бодра смяна”

Албърт В. Уосъл

Българският детски хор направи такова впечатление на делегатите на срещата на Международното общество за музикална педагогика в Будапеща през 1964 г., че Карл Ернст нарече тяхното изпълнение „гвоздеят на събитието”. Г-н Ернст – бивш председател на MENK, който бе избран за президент на ISME по време на срещата в Будапеща, добави, че „никога не е чувал деца да влагат такава артистичност и отдаденост“.

Тази оценка, потвърдена от няколкостотин музикални педагози в Будапеща, се отнасяше за хор „Бодра смяна” от София, България.

Албърт Уосъл – делегат от Трентън, Ню Джърси, не се задоволи само с оценка, той искаше да знае как децата са постигнали такива висоти. За целта започна интервю по пощата с диригента на хора Бончо Бочев. Кореспонденцията продължи много месеци. Бончо Бончев, с присъщото му благородство, бе наел преводач, за да сподели опита си с музикалните педагози в Съединените щати. Всички въпроси получиха пълни отговори.

Въпросите и отговорите, които следват (в публикацията), са резултат от това „пощенско” интервю. Отговорите са препечатани без корекции, за да се запази стилът на превода.

Редакционната колегия на изданието (Music Educators Journal) оценява находчивостта на г-н Уосъл и сътрудничеството на Бончо Бочев за предоставяне на този оригинален материал за един от изтъкнатите детски хорове в света.


Ивелин Димитров (композитор и диригент, България)

„Бодра смяна“ има особено място в нашата култура. Това е състав с определена историческа заслуга. Той пръв издигна детското хорово пеене до нивото на зрелия професионализъм. Нещо повече, изпълнителството на „Бодра смяна“ повлия изобщо на художествения вкус у нас и по-младите поколения диригенти пряко или косвено се оказаха в известен смисъл ученици на неповторимия артист, спонтанния и импулсивен музикант Бончо Бочев, създателят на „Бодра смяна“.

„Спонтанният музикант, надареният с голяма интуиция и широк артистичен обхват, незабравимият Бончо Бочев пръв успя да създаде съвършен колектив, обогатен от детска чувствителност и всеотдайност и от още нещо – непоклатимата вяра в красотата на това, на което са се посветили. Острата категоричност, с която Бончо Бочев от първия миг на дейността си се обръща към високия художествен еталон на музициране, е онова начало, гарантирало успеха му в неговата зрялост, когато името му се превръща в символ на виртуоз-педагог в хоровото пеене, както и успеха на състава в сегашния му вид.“

„Концертите на хора на Фландърския фестивал в Белгия бяха изключително завоевание за националната ни култура. Концертите на хора предизвикаха фурор, учудване, преклонение пред естетическите внушения на неговото изкуство. То се приемаше вече не само като детско изкуство, а като изкуство, притежаващо универсалността на големите състави, сред които „Бодра смяна“ музицираше равноправно – Лондонската и Виенската филхармонии.“


БОДРОСМЕНСКИТЕ КОНЦЕРТИ – ИСТИНСКО ВЪЛШЕБСТВО!

Наталия Илиева, в-к „Култура“, 1999 г.

Концертът на детския хор “Бодра смяна” в зала “България” увенча финала на тържествата по случай 100-годишнината от рождението на основателя на детското хорово пеене в България Бончо Бочев, започнали в родното му Поликраище на 24 юли. Част от тях беше и проведената по-рано същия ден научно-практическа конференция в СУ “Св.Климент Охридски” на тема “Бончо Бочев – диригент, педагог и културен деец”.

Талантът на Бончо Бочев беше толкова голям и всеобхватен, че тези определения сякаш го ограничават.Той беше преди всичко Учител – в изконно възрожденския смисъл на тази дума. Възпита поколения в любов към музиката, красотата, труда, към света, към ближния. Той обичаше децата и им вярваше. И тъкмо с тази вяра в безграничните им възможности им възлагаше неимоверно трудни художествени задачи, с които те се справяха блестящо, защото отваряха пред тях непознати светове.

Резултатите будеха възхита у слушателите на Хора на софийските славейчета и по-късно – на “Бодра смяна”. Композитори като Бритън, Любомир Пипков, Тодор Попов му повериха творби с убеждението, че тъкмо Бочевите хористи ще бъдат съвършеният инструмент за изпълнението им. По примера на този пръв наш детски хор се нароиха десетки – в България и извън пределите й.

“Бодра смяна” беше и продължава да бъде съвършената школа по етика. Не случайно родителите поверяваха децата си в ръцете на Бончо Бочев, а след като него вече го нямаше – на достойната продължителка на делото му – дъщеря му Лиляна Бочева. Там те имат уникалния шанс да се научат да обичат красивото и да получат добро възпитание. В годините на бездуховност “Бодра смяна” беше идеалният оазис на истината и добротата. “Бодра смяна” създаваше граждани тогава, когато дори не бяхме чували за гражданско общество.

Бочев беше самоук професионалист, както го наричаше Васил Арнаудов. Така са възпитани и цели поколения – да бъдат перфектни, точни и почтени в работата си. Както казват бивши бодросменци, да си пял в този хор – това е ценз.

Концертът на 30-тината деца (диригент Лиляна Бочева, на рояла Светла Бешовишка), посветен на годишнината от рождението на Учителя/ беше уникален и в същото време – традиционно-бодросменски. Децата пяха по детски: ангелски звънко, чисто, с финес, красиво, музикално. Духът на Бочев витаеше в залата – и чрез песните, които бяха Негови, и чрез оная особена радост, с която музицира този хор. Финалът бе пак традиционен, но този път особено емоционален: на сцената се изсипаха десетки бивши хористи от всички поколения, други десетки останаха в залата. Последваха три от емблематичните бодросменски песни, изпълнени от този колосален състав. И заработи бодросменският рефлекс за чисто, балансирано, красиво пеене. Беше прекрасно!

И тъжно. Може би, ако Бончо Бочев се беше родил в някоя друга точка на света, 100-годишнината му щеше да бъде отбелязана с общонационален блясък, а не само със скромните усилия на един възторжен, но безпаричен инициативен комитет от бивши хористи. Или пък, ако беше футболист, щангист, лекоатлет…Тогава, може би, и вицепрезидентът, патрон на честването, щеше да е в залата, и министърът на образованието, под чието ведомство е хорът, и председателят на Народното събрание, и може би и други от т.н. политически елит щяха да почетат събитието лично, а не само с писмено слово. Не че това би прибавило нови висоти към голямото име на Бочев, просто присъствието на действащ политик демонстрира някаква загриженост за историческата приемственост.

Но ние сме на Балканите и сме без историческа памет, и тук историята, винаги започва “от Мен” – показа го и отсъствието на личности, получили занаята си от ръцете на Бочев.

Иначе се чуха много красиви думи – долетели от различни точки на България и света – думи на почит към възрожденеца Бончо Бочев.

…Може би, ако…Но Бончо Бочев се е родил тук, в България и тук изнесе тежкия си кръст на Апостол.


БОДРОСМЕНЦИТЕ СТЕ, КАТО ФАРОВЕ!

Ада Василева

Срещнах един българин в Берлин, който е пял в хора. Вие си личите от километри, разбираш ли… Като фарове сте! Имате отличително усещане за правда и го отстоявате, като че от това да зависи животът ви…

Погледите ви имат нещо общо – може в тях да има всичко: може да убиете с поглед от възмущение, можете да обичате целия свят с поглед… всичко друго, но не и апатия, безразличие.

Обаче, каквото и да си говорим, не съм срещала бодросменец, който да няма отношение. Всичко правите с отношение. А ако нямате отношение, за нищо на света няма да имитирате дейност…

И като заговорите, то не е реч, то е картина. Няма толкова жив словоред, няма… Ей, така го питах тоя човек, като го слушах как говори за работата си като за призвание, за децата си като за благословение, за хобито си с някаква зареждаща страст в погледа… така го питах „ти да не си пял в Бодра смяна?“.

Естествено, нали сте фарове. То свети от километри, че е пял.


България има своята духовна аристокрация

Петър Михайлов

Често имаме комплексът, че нашата нация няма аристокрация както е по-на запад или малко по-на изток от нас. Избити са царските и болярските родове още преди 5-6 века. Ала ние имаме нещо много по-ценно – духовна аристокрация. И някога един беловлас сладкодумник – Увалиев – цитираше друг благ старец – Лихачов, че българско е държава на духа. Та имаме аристокрация духовна – Николай Михайловски и Стоян Михайловски, Петко Славейков и Пенчо Славейков, Панчо Владигеров и Александър Владигеров, Евгения Марс и Павел Елмазов, Йоско Йосифов, Илия Йосифов и Александър Йосифов, Панайот Пипков и Любомир Пипков, Андрей Протич и Светла Протич, Бончо Бочев и Лиляна Бочева, Константин Мутафов и Стоянка Мутафова, Борис Светлинов и Невена Стефанова, Бленика и Милена Цанева, Северина и Драган Тенев, Владимир Русалиев и Мария Русалиева, Иван Шишманов, Димитър Шишманов и Донка Шишманова…