Бодросменката Силвия Тихова посвети предаване по БНР на Бончо Бочев. Чуйте го!

Предаването Студио „Музика” на програма „Хр. Ботев“ на БНР посвети последния си брой на 120-годишнината от рождението на Бончо Бочев.

Автор и водещ на предаването е възпитаничката на „Бодра Смяна“ Силвия Тихова.

В продължение на два часа в националния ефир прозвучаха едни от най-хубавите изпълнения на хор „Бодра смяна“ от 50-те години на миналия век до днес, както и спомени от и за Бончо Бочев.

Чуйте пълния аудиозапис на предаването ТУК!

Приятно слушане!


На 1 декември се навършиха 120 години от рождението на забележителния познавач на детските хорове – диригента Бончо Бочев. Спомнете си само неговия хор „Бодра смяна“ – едно от най-големите явления в нашия културен живот в продължение на десетилетия.

За Бончо Бочев може да се говори с любов и уважение много дълго. За всички хористи той беше като баща – можеше да се скара, по-рядко да похвали, умееше да се иронизира, да постави на мястото му всеки, който нарушава реда – като истински строг баща. Сега оценявам, че е имал невероятен талант на педагог, иначе как е успявал да запази пълен ред и тишина на репетициите, когато понякога се събираха до 90 деца! Умееше да привлича вниманието, да разказва различни истории, да успокоява напрежението и умората, да предизвиква смях, имаше невероятно цветист език. с едно изречение пресичаше всякаки опити за нарушаване на дисциплината. Спомням си една от любимите му фрази към някой, който не внимава – той казваше: “Какво стоиш там като кирлив идиот пред църква?“

Още по-красноречив бе когато разучавахме нова песен – той не само умееше да разкаже достъпно съдържанието ѝ, но и да внуши настроението  -всички да я почувстват. И сега си спомням за „Жълтата пеперуда“, на чиито крилца пише, че Милка млада ще загине. И сега чувствам трагедията  във великолепната песен на Любомир Пипков. Даже сега, след 70 години, мога да възпроизведа без колебание и в темпо скоропоговорката „Коза и пелин“ на Георги Димитров. Представете си какъв труд е вложен от всички, за да се постигне това съвършенство.

И сега е пред очите ми Бончо Бочев – с подвижното си лице, с което подсказваше всички чувства в изпълняваната творба. Той не дирижираше, той жестикулираше и резултатът беще невероятен. И сега, когато слушам първите записи от 50-те години на „Бодра смяна“, съхранявани в Златния фонд на БНР, се възхищавам на чистия, кристален звук на хора, на неподправените детски гласове и вълнуващата емоционалност в неговото изпълнение. И всичко това се дължи на изключителния талант на Бончо Бочев.

Неговият глас е запазен в Златния фонд на БНР в запис от 1967 г. Чуйте в звуковия файл, заедно с две песни в изпълнение на хор „Бодра смяна“.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Translate »