Незабравим спомен за хор „Бодра смяна“ и Бончо и Лиляна Бочеви

Интервю с акад. Васил Казанджиев във връзка със съвместната работа на „Софийски солисти“ и „Бодра смяна“

Ива Георгиева: Проф. Казанджиев, кога започна сътрудничеството Ви с „Бодра смяна“?

Акад. В. Казанджиев: През 1962 г. започнах да работя със „Софийски камерен оркестър“, по-късно преименуван на „Софийски солисти“. Пет–шест години след това започна сътрудничеството с „Бодра смяна“ и продължи около 10–12 години.

И.Г.: Какъв репертоар изпълнявахте?

В.К.: Първото произведение беше „Стабат матер“ от Перголези със солисти Лиляна Барева и Реса Колева. След това сме го изпълнявали многократно с различни солисти. Преработих за щрайх и клавирите на двугласни песни от Хендел и Магнификат от Монтеверди. Щастлив съм, че тези варианти се пеят до ден днешен.

Изпълнявахме съвместно и „Ритуални песни“ от Барток, и Миса бревис“ от Бритън. При нея също беше нужна транскрипция – на органовата партия. Тогава правех много преработки за струнен оркестър, защото партитури за такъв състав в България нямаше достатъчно. Открих тези произведения и предложих да ги изпълним с „Бодра смяна“. Хорът не само се справи, а стана еталон как да бъде изпълнявана тази музика.

И.Г.: Бритън чува на запис изпълнението на „Софийски солисти“ и „Бодра смяна“ на своята „Миса бревис“ и е впечатлен. От издателството, с което той работи, пристига писмо с покана към Бончо Бочев да бъдат изпълнени нови творби за детски гласове и инструменти, например „Детски поход“. Продължи ли сътрудничеството с Бритън?

В.К.: Бритън явно е харесал изпълнението! От Вас научавам за това негово предложение. Бончо Бочев не ми е споделял за писмото… не доживя, за да осъществи всички идеи.

И.Г.: Репертоарът, който предлагате на „Бодра смяна“, е съвсем нов за концертната практика в България през 60-те и 70-те години на XX век. Как се възприе тази непозната дотогава музика?

В.К.: Разбирането на музиката и вкусът на обществеността по това време бяха на доста високо ниво. Провеждаха се доста образователни концерти. Аз самият също съм правил много такива. С оркестъра пътувахме из провинцията – по заводи, училища, казарми, ходехме къде ли не. Изсвирвахме няколко пиеси от различни стилове, разяснявахме особеностите и давахме някои сведения за авторите.

Детската публика също беше възприемчива към музиката и изграждаше своите критерии. Когато бях диригент в Софийската  опера (1957–1964 г.), поне двадесетина пъти дирижирах „Вълшебната флейта“. Залата беше пълна с деца от 7–8- до 15-годишни, които чувах да пеят от втория балкон мелодиите на операта две октави по-високо. Тогава децата растяха с творчеството на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Чайковски и т.н. В такава среда се раждат добри изпълнители.

Музикалният живот беше в подем, защото беше възложен на три важни личности: Любомир Пипков, проф. Георги Димитров и Филип Кутев. Освен големи музиканти, те бяха и големи патриоти и имат невероятни заслуги към България.

И.Г.: Какъв човек беше Бончо Бочев?

В.К.: Работил съм повече с Лиляна Бочева, но добре познавах и „бай Бончо Бочев“. Присъствал съм на негови репетиции и концерти. Той беше типичен представител на българското учителство от 30-те и 40-те години. Научил съм какво значи това от моето училище. Завършил съм Русенската мъжка гимназия, която беше на високо европейско ниво. Преподавателите по всички предмети бяха изключителни. Дисциплината беше невероятна – каквато и в „Бодра смяна“.

Бай Бончо беше безпощаден в изискванията си. С огромно търпение изработваше всички детайли, дори ако това коства многократни повторения. И нивото на „Бодра смяна“ беше много високо.

И.Г.: А Лиляна Бочева?

В.К.: Лиляна Бочева беше негова кръв и продължи в същия стил. Тя беше идеалният корепетитор. Благодарение на нея много бързо изработвахме концертните програми. Решаваме например след 2–3 месеца да изпълним дадено произведение. Отивам за първата репетиция – без оркестър, само с пиано: всичко е перфектно разучено – интонация, текст, ритъм, динамика. Така работеха Бочеви!

Много добър помощник им беше преподавателят по солфеж Ивелин Димитров. Той беше чудесен педагог и се справяше с най-трудния аспект от работата с деца: това, че те се сблъскват за пръв път с ноти.

И.Г.: А как протичаше репетиционният процес с оркестър?

В.К.: Да се работи с „Бодра смяна“ беше действително изключително удоволствие. Децата реагираха светкавично на диригентския жест и на обясненията по време на репетициите и се справяха безупречно с всяка  поставена задача. Връщанията бяха безкрайно малко: за установяване на контакт и добър ансамбъл с щрайхистите, защото децата за пръв път пееха с оркестър. Разбира се, винаги има какво още да се направи – например за баланса, за тънкостите при смяната на темпа. Но понеже децата бяха много стабилно подготвени, не се е налагала нито една забележка за интонация или за звукоизвличане. Чисто техническите проблеми бяха сведени до минимум.

Не бях работил с деца дотогава. Чудя се дали е било правилно, но аз ги третирах като възрастни хора. Самата музика изискваше да се правят тънки нюанси в динамиката и затова ги карах да бъдат по-ярки и контрастни в това отношение. Така репетиционният процес на хора с оркестъра вървеше по начин, който не търпеше никаква отстъпка – безпощадна работа по пътя към съвършенството.

Изобщо аз мисля, че ключът за успех е в детайлите. Това съм осъзнал още като студент по отношение на композицията, но важи и за изпълнителството. Разбрал съм го от моя преподавател Панчо Владигеров. Той хващаше молива и „баба Гума“ и проверяваше нота по нота това, което сме занесли като домашно в часа по композиция, и го преработваше основно, понеже съвсем не беше съвършено. Той ни въведе в тънкостите на занаята: точно изработване, до краен предел, желание да се стремиш към това, което са направили гениите и което е останало в паметта на времето.

И.Г.: В репертоарните списъци на „Бодра смяна“ присъствате като композитор с песента „Призори“ по текст на Кирил Христов. Има ли и други ваши творби, които хорът е изпълнил?

В.К.: О, това е една малка песен, моя студентска работа, която бях написал през първите ми години при Владигеров. Нямам други изпълнени песни. Писал съм някои хорови произведения, но по-скоро такива за хор и оркестър.

И.Г.: За турнетата на „Софийски камерен оркестър“ с „Бодра смяна“ зад граница са написани чудесни отзиви. Кои концерти в чужбина запомнихте най-вече Вие?

В.К.: Най-запомнящи се бяха концертите в Белгия. Изумявах се винаги как е възможно толкова малки деца да са толкова издръжливи на турнета. Всяко турне представлява огромно физическо натоварване: пътуваш всеки ден по 300 до 500 км и вечерта – концерт, на следващия ден – пак същото, и така 20 дни или цял месец. Но не се усещаше умора у децата, те пееха от сърце. Много е важно изпълнителите да бъдат вдъхновени и да дават всичко от себе си. Музиката е жив организъм, който трябва да бъде наситен с емоция.

И.Г.: Разкажете и за пътуванията в страната.

В.К.: Всичко, което сме изпълнявали в чужбина, най-напред сме представяли пред българска публика в София. Изнасяли сме много съвместни концерти в зала „България“. С „Бодра смяна“ не сме правили турнета в страната, но съм бил един или два пъти на лагер с тях. Не помня да е имало някога проблем с поведението. Такива бяха времената – дисциплината беше важна, в училище даже имаше бележка по поведение.

И.Г.: И не само това – хоровото пеене като масово изкуство е било действително широко разпространено! Но с какво остава характерна „Бодра смяна“, с какво тя се различаваше от другите детски хорове по това време?

В.К.: По качеството на своята звучност! Динамиката на много детски състави се свежда, общо взето, до силно и тихо; те интонират чисто и пеят заедно, но звучат равно. А в изпълненията на „Бодра смяна“ се чуват деликатни фразирания, уплътняване на тона или освобождаване и олекване на звучността.

И.Г.: Какво бихте искали да кажете на днешните бодросменци?

В.К.: За мен работата с „Бодра смяна“ е един незабравим спомен. Мисля, че  това, което се потрудихме да направим, беше на доста добро ниво и за мен е щастливо преживяване, че съдбата ни срещна и че можахме да правим музика заедно. Това беше голямо удоволствие (и голям труд, разбира се).

IMG_1885_

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Translate »