1966 г.: сп. „Music Educators Journal“ (Вашингтон) за хор „Бодра смяна“

Един български детски хор толкова очарова делегатите на конференцията на Интернационалното сдружение за музикално образование (International Societies of Music Education – ISME) в Будапеща през 1964 г., че Карл Ернст нарече тяхното изпълнение „Най-съществената част от конференцията“. Мистър Ернст, който бе избран за председател на ISME, на срещата в Будапеща добави, че „никога не е чувал деца да реагират на диригентска палка така артистично и с такова чувство на всеотдайност“.

Тази похвала, повторена от няколкостотин музикални педагози в Будапеща, бе отправена към хор „Бодра смяна“ – София, България.

Алберт Уосъл, делегат от Трентън, Ню Джърси, не се задоволи само с похвали. Той поиска да узнае как са работили тези деца, за да постигнат такива резултати. И, за да получи отговор на въпроса си, той започна да интервюира чрез писма диригента на хор „Бодра смяна“ Бончо Бочев. Много месеци наред въпроси тръгваха от Трентън и отговорите се връщаха от София. Бончо Бочев, в своето великодушие да сподели опита си с музикалните педагози в Съединените щати, ангажира специално преводач, за да може тази идея да се осъществи. На всички въпроси бе отговорено пълно и изчерпателно.

Въпросите и отговорите, които следват, са резултат от гореспоменатото интервю чрез писма. Отговорите са печатани така, както са получени, за да се запази „атмосферата“ на преводача на английски език. Образователният комитет при списанието благодари на мистър Уосъл за неговата находчивост и на Бончо Бочев за сътрудничеството му да ни изпрати този интересен материал за един от най-изтъкнатите хорове в света.


ВЪПРОС 1. Вашият хор се нарича „Бодра смяна“. Какво значат тези две думи?

ОТГОВОР:

„Смяна“ значи заместване на уморените, работили досега, с отпочинали.

„Бодра“ значи свежа, отпочинала, неизтощена, неуморена; значи още съставена от нови, млади хора. За нашия хор името „Бодра смяна“ означава, че той иде да смени по-старите, ветераните в хоровото дело, да участва в изграждането на новата ни хорова култура. Както виждате, това прекрасно име много задължава онези, които го носят.

ВЪПРОС 2. Колко деца има в хора? На каква възраст приблизително?

ОТГОВОР:

Хорът се попълва веднъж на три години, когато певците ни намалеят до 180-200. Тогава приемаме около 200 нови и стават всичко 360-400. Новоприетите винаги намаляват през първите 4-5 месеца с около 40 до 60. Това са децата, които напущат хора или ние ги освобождаваме по разни причини: нередовно посещават репетициите; чувстват се претоварени и понижават успеха си в училище; не са дисциплинирани; страдат от някаква болест, най-често нервност; имат хроническа пресипналост или шум в гласа, незабелязани при приемането им в хора; не се развиват добре гласово (което много рядко се случва) и пр. Освен това, всяка година освобождаваме навършилите 17-годишна възраст девойки, мутиращите 13, 14 и 15-годишни момчета; променилите местожителството си или преместили се в далечна квартира, заболелите и пр. Така че три години след последното приемане на хористи колективът стига пак минималния си брой (180-200) и трябва отново да се попълни.

ВЪПРОС 3. Има ли подготвителна или стажантска група при този хор?

ОТГОВОР:

Подготвителният период за новоприетите трае една-две години. През това време те се наричат „Хор на малките“ и разучават специален детски репертоар: леки, несложни едногласни, двугласни, по-рядко тригласни песни, някои от които се изпълняват с мимики и лек мизансцен, илюстриращи съдържанието на текста. В същото време, те пеят по 30-40 минути заедно със „стария“ хор, с който заучават по-леките песни от репертоара му. По този режим „малките“ постепенно укрепват гласово, добиват по-плътни и темброво оцветени височини и низини, а и певческото им умение расте по-бързо, когато работят заедно с големите. Обикновено още в края на втората година най-добрите от новаците преминават в състава на „Старшия хор“, след като бъдат подложени на индивидуална проверка. А през третата година всички се явяват на изпити (върху най-.трудните във вокално и музикално отношение песни) и постепенно преминават в „старшия“, елитен състав.

ВЪПРОС 4. Откога съществува хорът?

ОТГОВОР:

Моля да ми позволите малко предистория. С детски хорове работя отпреди 43 години. Получават значителни резултати в миналото, но успехи като сегашните не можех да имам, защото нямах отникъде организационна и материална подкрепа. Днес е съвсем друго. Аз имам възможност да набирам деца от цяла София (с подобна привилегия се ползват у нас всички по-добри представителни детски хорове в София и в други градове на страната). Имам удобно за работа помещение. Обезпечени сме и материално: всички разходи за закуски и превоз на децата при репетиции и концерти, за лагеруване през лятото на море и планина, за фирмено концертно облекло, за лекар и медицински персонал, за пътуване из страната и в чужбина при концерти и турнета, за заплати на ръководителите – всичко това се поема от държавата. По-рано работех в хора сам, а сега сме пет души музикален и помощен персонал. Но най-важното: на хора се възлагат вече множество отговорни и представителни задачи – концерти в София, концертни турнета из страната и в чужбина. Хорът е бивал вече по два пъти в Румъния и Чехословакия; по три пъти в Унгария, в Германската федерална република, в Полша, а миналата есен гастролира цял месец в СССР. В тези задачи хорът буйно се развива и стига високо ниво, а и децата страстно се привързват към колектива. Ето защо, хор „Бодра смяна“ се смята за рожба на Девети септември 1944 г., когато се освободихме от фашизма.

Хорът е основан в края на 1946 г. На 1 януари 1947 г. група от него гостува в дома на Георги Димитров – тогава министър-председател, за да му честити с песни новата година. На тази среща великият син на нашия народ ни постави задачата „Бодра смяна“ да стане национално-представителен детски хор. И още тогава ни осигури първата лятна лагерна почивка. Оттогава нашият хор се радва на грижите на правителството и обществеността ни.

ВЪПРОС 5. Колко пъти репетира седмично Вашият хор? Колко продължителни са репетициите му?

ОТГОВОР:

Репетираме редовно 9-10 месеца годишно, два пъти в седмицата по 80-90 минути. Когато ни предстоят турнета или важни концерти, репетираме и по 3, 4 или 5 пъти, но това бива само 3-4 седмици в годината – предимно през училищни ваканции. Освен това, хористите вземат седмично по един урок по солфеж, който трае 1 час и 15 минути. В „Бодра смяна“ солфежът се учи много сериозно и – според преценката на музиканти – с отлични резултати. значителна част от репертоара се заучава по ноти, без помощта на инструмент.

Занятията с хористите се водят на две смени: между 8 и 12 часа с тези, които са заети в училище следобед, и между 14.30 и 19.00 часа с учащите предобед. Това ни дава възможност да набираме деца от всички начални училища в София и да имаме точно определена седмична и годишна програма. От 5-6 години „Бодра смяна“ работи вече като детска хоровопевческа школа, но не професионална, а самодейна (аматьорска). Професионално детско хорово училище у нас няма.

ВЪПРОС 6. Към някое училище ли е хорът Ви? Децата имат ли някаква допълнителна (странична) музикална помощ извън редовните репетиции?

ОТГОВОР:

Хористите си набираме обикновено от 50-60 училища, които не са много отдалечени от залата, където работим. Децата ни нямат музикални занятия извън хора, освен училищните един-два урока седмично, които се водят от музикално неподготвени учители и в голямото мнозинство от случаите – без съществени резултати.

В други хорове на нашите хористи е забранено да пеят. Не приемаме за хористи деца, които свирят на инструмент, за да не се претоварват (с училище, хор и инструмент).

ВЪПРОС 7. Как се подбират членовете на хора Ви?

ОТГОВОР:

Хористите подбираме, като обхождаме всички класове от първи до четвърти в набелязаните училища и замолваме всеки учител да ни посочи онези три-четири деца от класа си, които пеят най-добре и имат хубави гласчета. Посочват ни се обикновено 2000-3000 деца. Всяко от тях ни изпява по една-две песнички. Най-добрите 700-800 от прослушаните извикваме на първи изпит в работната ни зала. Изпитваме всяко дете по 5, 6 до 8 минути и нанасяме бележките си в специален изпитен лист (изпращаме Ви такъв лист, примерно попълнен). От тези 700-800 деца избираме най-добрите 250-280, които по-късно подлагаме на втори изпит. При изпитите вписваме следните бележки: 1. Как пее изобщо – музикално, хубаво, с умение, от сърце или безлично, сурово, неумело, посредствено и пр.; 2. Тембър – звънлив, светъл, красив, алтов или неоформен, безцветен и пр.; 3. Сила на гласа; 4. Интонационна чистота; 5. Гласов диапазон и качество на гласа по цялото му протежение – от най-ниския до най-високия тон; 6. Гласообразуване – открито или закрито пее, леко или с напрежение, с усилие, как прехожда във връхния регистър – гладко или остро; 7. Състояние на гласа в момента – чист или пресипнал, хронически пресипнал или временно (поради хрема, кашлица); 8. За коя партия подхожда – I или II сопран, I или II алт; 9. Усет за тоналност; 10. Доколко умее да възпроизвежда с глас отделни тонове, дадени на пианото; 11. Умение да възпроизвежда тонови редици – мотиви, фрази, периоди и песенни пасажи от 3-4 до 10-15 тона (за проверка на музикалната памет); 12. Умение да възпроизвежда хроматични тонови редици от 3-4 до 7, 8-9 тона; 13. Усет за ритъм; 14. Емоционалност и изразителност при пеенето.

За мене най-важни и решаващи са качествата, показани в т. 1, 2, 5, 6, 7 и 14 (и преди всичко в т.6), където малцина от кандидатите ни получават високи оценки. Това са децата, които почти в 100% се разписват в хора добре или много добре във вокално отношение.

При това последно прослушване (поради гласово неразположение някои деца биват прослушани 3 или 4 пъти) приемаме в хора обикновено 200 деца, които и след това, в течение на няколко месеца проверяваме правилно ли са разпределени по партии. Сполучливото разпределение по партии е основно условие за благополучното развитие на гласовете.

ВЪПРОС 8. Звучността на Вашия хор варира от почти нечуваемо пиано до много плътно (силно) фортисимо. Как обучавате Вашите хористи да пеят с такива пълнозвучни гласове? Няма ли някаква опасност, която Вие съзнавате, когато им казвате: толкова силно, не повече?

ОТГОВОР:

У нас, в България се пее обикновено силно и открито – така пее народът. При децата откритото пеене носи бърза умора, детониране (понижаване), силно скъсяване на гласовия диапазон (във височините), а много често – и похабяване на гласовете. Откритото пеене е най-вредното вокално явление в нашите училища. Затова при вокалната работа с хористите си ние полагаме най-много усилия да ги приучим да пеят с лекота, не силно и закрито. Закритата (закръглената), мека звучност е особено трудна задача при силното пеене; затова ние го ограничаваме и провеждаме много внимателно.

ВЪПРОС 9. Практикувате ли вокализи? Бъдете любезен да ги опишете, ако правите такива.

ОТГОВОР:

Вокалните задачи при хор „Бодра смяна“ се решават най-бавно от всички други, при това с много търпение, внимание и настойчивост. Те се поставят пред хористите най-ясно при разпяването – вокалните упражнения в първите 10-15 минути преди всяка репетиция, при прослушване, изпит или пред концерт, а се разрешават през целия престой на певците в хора. Всичко, което децата ни слушат като говор и пеене извън хора – в училище, на улицата, при игри и пр., им влияе отрицателно върху правилното звукообразуване, като бързо възражда у тях навиците да говорят и пеят открито, грубо и кресливо, при което се губи лекотата и пластичността в пеенето.

ВЪПРОС 10. Прилагате ли друг метод за гласопроизвеждане, освен Вашия собствен? Моля, опишете метода, който прилагате.

ОТГОВОР:

Нямам никакви специални теории по въпросите за гласопроизвеждането и певческото дишане. Децата ни усвояват тези умения (както и повечето други) в процеса на заучаването на песните – по слух или по ноти. При тази работа основното ни правило е: пеенето трябва да бъде съвършен говор с пределно ясна дикция и заразителна декламация, с красива, естествена звучност, в която не се забелязва никакво усилия (пресилване). А основният ни метод е показът: изваждаме пред хора на пеят (солово, в дует, терцет или квартет – според песента, която работим) онези деца, които изпълняват песните най-майсторски, изразително, емоционално, с естествено поставени гласове и красива звучност – и казваме на другите: „Пейте като тях!“. Както виждате, ръководим се от американската пословица „Както пее старият петел, така и младият!“.

Най-трудните във вокално, дихателно или говорно отношение задачи, като например верижното дишане, дълги фрази, внушително кресчендо или декресчендо, леко стакато, ясно изговаряне на текст при много бързо темпо и пр., преодоляваме не чрез специални упражнения (които досаждат на децата!), а чрез заучаване на песни, съдържащи такива технически моменти, но песни, които децата чуят в майсторско изпълнение (от грамофонна плоча или на концерт) и след като ги чуят, пламват от желание да ги заучат.

ВЪПРОС 11. Имате ли някакви специфични идеи за звукопроизвеждането при децата, що се отнася до певческия глас? Моля, опишете ги!

ОТГОВОР:

Във връзка с постигането на изразително и емоционално пеене, отразено звуково (в гласовете на певците) и визуално (върху лицата, в мимиката и жестовете им), което при хор „Бодра смяна“ е задача №1, ние упорито работим за обогатяване на звучността с най-различни нюанси. При хора на „Малките“ това почва с песнички, в които има звукоподражание на разни инструменти (чук, пила, барабан, тромпет, цигулка, контрабас, свирка), машини (влак, автомобил или друг мотор, локомотивна свирка, параходна или фабрична сирена), животни (котка, петел, кукувица, пъдпъдък) и пр. А при големите опитни хористи се стремим да стигаме до ясно изразени в звучността (и лицата, разбира се) състояния на лирично настроение, възхищение, съзерцание, скръб (стигаща до плач), тържествуване, гняв, буйно веселие, осмиване или тънък хумор и пр.

ВЪПРОС 12. Как бихте обяснили разликата между Вашия хор и другите европейски хорове, които сте чули?

ОТГОВОР:

Детското хорово пеене в България няма зад себе си вековните традиции на Запада. И ако хор „Бодра смяна“ наистина превъзхожда другите детски хорове (така твърдят и мнозина други музиканти), то сигурно причините за това са следните:

  • Хубавите гласове, които се раждат под нашето небе;
  • Певческата надареност на нашия народ и любовта му към песента;
  • Материалните условия, които днес ни осигурява държавата;
  • Прецизният подбор на хористите за хор „Бодра смяна“;
  • Методите ни на обучение и специално нашите вокални методи;
  • Нотната грамотност на нашите хористи, с която сериозно се занимаваме;
  • Продължителният престой на певците ни в различните степени и състави на хора – най-малък 4-5 години (за момчетата), най-голям 11 години, а среден 8-9 години;
  • Индивидуалните изпити, които хористите полагат върху репертоара, при което се овладява по-съвършено певческото майсторство и се следи и напътства гласовото развитие;
  • Настойчивата ни работа върху емоционалното и изразително пеене;
  • Реалистичният ни подход към музиката и идейното съдържание на песенния текст;
  • Недопускане на формалистична музика и формалистично музициране;
  • Отговорните и големи задачи, които често ни се възлагат: концерти, турнета, концертни срещи, конкурси, записи на грамофонни плочи, участия в оперни представления, във филми и пр., които особено мобилизират хора.

ВЪПРОС 13. Какво разбирате под „формалистична музика“?

ОТГОВОР:

В социалистическите страни думата „формалистично“ се употребява често за всякакъв вид изкуство, което държи само на нещо ново и модерно във формата. Смятам, че най-точната английска дума е „formal“ – нещо, което има външна форма, но няма ясно определено вътрешно съдържание. Например, творбите на сюрреалистите, абстракционистите, театъра на абсурда. Този вид изкуство ни озадачава, оставя у нас впечатление за нещо нездраво. Ние го наричаме формалистично. Атоналната музика е един от видовете формалистично изкуство. Според мен, голяма част от програмата на американския хор в Будапеща беше формалистична музика. Слушах изпълнението му с голямо напрежение, но не можах да открия в тази музика някакъв замисъл, никакво настроение. Наистина хорът пя музикално, с голямо майсторство, песните бяха изключително трудни и неразбираеми за публиката. Такава музика, според мене, не може да вдъхновява, не може да влияе положително на младите хора и не може да възпитава у тях здрав музикален вкус. (Забележка: Коментарът на Бочев се отнася за изпълнението на юношеския хор Принстън, Ню Джърси, с диригент Томас Хилбиш. Това беше единственият американски хор, участвал в Будапеща. Хорът изпълни песни на Брамс, Веберн, Стравински и Бочев вероятно имаше предвид музиката на Стравински и Веберн).

ВЪПРОС 14. Правят ли певческа кариера някои от хористите Ви, когато пораснат?

ОТГОВОР:

Ние никога не си поставяме за цел непременно от хора ни да излязат професионални певци. Данните за професионални певци могат да се дирят при 17-18 до 20-годишна възраст, а при нас децата постъпват от 7 до 10-11 години. Но някои от нашите хористи все пак стават професионални певци – камерни, естрадни и даже оперни. (Три оперни и една концертна певица имаме вече и в чужбина – Виена, Берлин, Киев и Скопие). Мнозина стават професионални хористи. Някои станаха хорови диригенти, други сега следват хороводене. Импулсирани от хора, две момичета след настъпване на мутацията почнаха да учат виолончело и станаха прекрасни челисти. Понякога се налага да охлаждаме желанието на някои наши питомци да учат пеене в Консерваторията, подтиквани най-често от родителите си, които надценяват възможностите им и, за съжаление, някои вокални педагози (за да си осигурят ученици). При тези случаи явно не се държи сметка, че певецът-артист и особено оперният артист трябва да обладава голям комплекс от музикални, вокални, артистични и физически данни.

ВЪПРОС 15. Имате ли ученици, последователи на Вашия метод в България? Свързани ли сте с някое музикално училище или консерватория?

ОТГОВОР:

У нас има вече диригенти на детски хорове, които тръгнаха по пътя на хор „Бодра смяна“.

През 1962 г. ръководих едномесечен курс за диригенти на детски и младежки хорове, при който курсистите можеха да наблюдават всички моменти от хоровата работа: набиране на хористи, провеждане на всякакъв вид репетиции, вокални упражнения, индивидуални изпити върху репертоара, подготовка на концерт и пр. За всичко това се четоха и лекции. Такива курсове много настойчиво искат от нас и аз търся начин да ги удовлетворя, без да се нарушават многобройните текущи задачи на хора.

Няколко години работих и в музикално училище (гимназия) и детска музикална школа като преподавател по солфеж. Сега не ми стигат време и сили за това. Но студенти от Консерваторията ни и гости-музиканти и хорови диригенти от страната ни и от чужбина често посещават хоровите ни занятия. Някои хоспитират при нас по 2-3 седмици, а след това кореспондираме по тези въпроси.

ВЪПРОС 16: Дъщеря Ви Лиляна е Ваш партньор при постигането на изключително пеене на хор „Бодра смяна“. Изцяло при Вас ли е получила подготовката си или някъде другаде?

ОТГОВОР:

Дъщеря ми Лиляна завърши нашата Консерватория като пианист и веднага постъпи на работа в хор „Бодра смяна“, където единствено е получила подготовката си като хоров ръководител и диригент. Сега тя води по-голямата част от организаторската и музикална работа в хор, който без нея не би могъл да се задържи на това ниво.

ВЪПРОС 17. Каква е лично Вашата музикална подготовка? В България? В други страни?

ОТГОВОР:

Аз нямам музикално образование. Специалността ми беше основен учител по български език, история и география. Като музикант съм самоук – учих се предимно в работата с децата. Отначало ги учих на нотна грамотност. Получават резултати, окачествявани като „невероятни“ и „изумителни“ – и това в селско училище. Работя по метода „Стълбицата“ на известния наш музикален педагог Борис Тричков – също самоук музикант (със специалност философия). Прилагайки този метод, получих спонтанно – без да си задавам такава цел – първите си вокални успехи с децата. Това ме насърчи и подтикна да заработя и с детски хорове – ней-напред в село, а после и в София. Малко съм се ползвал от литература по хороводене (хорознание), защото не ми оставаше време. И в някои отношения (особено при вокалното обучение) работя така, като че за първи път „откривам“ някои положения и закономерности, отдавна известни, разбира се. Та, само в такава светлина моите методи имат някои белези на оригиналност.

Моето ръководно начало е убеждението, че няма по-благоприятна възраст за музикална и хорова работа от детската. И затова не мога да прекъсна връзката си с пеенето в основното (общообразователно) училище, където за пръв път заработих преди около четири десетилетия. Тази дейност така ме грабна (увлече), че неусетно се озовах в центъра на движението за коренно подобряване на училищното пеене и, по-специално – за даване на децата нотна грамотност за практическо приложение. Начало на това движение положи преди 45 години авторът на системата „Стълбицата“ Борис Тричков, за когото споменах по-горе.

Писал съм и пиша статии по тези въпроси, сътруднича на Министерството на народната просвета при изработване на учебните програми по пеене и в мероприятията му за музикално-методическата подготовка на учителите, ръководил съм учителски курсове със същата цел, а години наред пиша и детски учебници по пеене и ръководства за учителите в музикалната им работа.

ВЪПРОС 18. Струва ми се, че на Будапещенската конференция Вашият хор беше от около 80 деца. Повечето от тях бяха момичета, доколкото си спомням. Има ли някаква специална причина за това?

ОТГОВОР:

В Будапеща хорът ни броеше 104 деца. От тях 46 бяха само с двегодишен стаж, понеже по-опитните по това време имаха училищни изпити. Момчетата бяха само 10.

Винаги съм искал да увелича броя на момчетата в хора ни, дори да направя състав само от момчета, но се явяват малко кандидати. При това, голяма част от тях нямат нужните гласови качества: огромен процент от гласовете са пресипнали, груби, сурови, нетембристи и с малък диапазон. А малкото момчета, които приемаме, след 2, 3, 4-годишен стаж – тъкмо, когато имат вече достатъчна подготовка и репертоар – обикновено биват освобождавани поради мутация. Ние сме южняци, момчетата ни почват да мутират на 12, 13, 14, много рядко на 15, а понякога дори и на 11-годишна възраст. Може би и липсата на традиция за момчешки хорове у нас е една от причините за небрежно отношение към гласовете от страна на момчетата ни, чиито буйни игри (и особено футбол!) са съпроводени с тичане, потене и крясъци.

ВЪПРОС 19. Горе-долу колко творби разучавате с Вашия хор годишно? Малки творби? По-големи? Моля, назовете няколко от по-големите произведения.

ОТГОВОР:

В хор „Бодра смяна“ се разучават годишно обикновено от 30 до 40 творби. Между тях преобладават песните като тези, които чухте от нашата група в Будапеща. Освен тях, винаги имаме по 8, 10 до 12 леки песнички, предимно еднокласни и двугласни, които се пеят от „малките“ – новите ни хористи.

Съвместно с други хорове от възрастни, с оркестри и певци-солисти, участваме и в изнасянето на по-големи и трудни творби, като например „Оратория за горите“ (Шостакович), „Лагерен огън“ (Прокофиев), сюитата „Девети септември“ (Димитър Петков), „Оратория за нашето време“ (Любомир Пипков), „възпев на родината“ (Георги Димитров), „Стабат матер“ (Перголези).

Освен това, хорът ни е редовен сътрудник на Софийската опера. Групи от него пеят в детските хорове в оперите „Тоска“, „Дама пика“, „Борис Годунов“, „Вертер“, „Кармен“, „Отело“, „Бохеми“, „Турандот“, „Вълшебната флейта“ (триото на гениите), в българските опери „Момчил“ и „Антигона 1943“ – Любомир Пипков, „Ивайло“ от Марин Колеминов.

„Бодра смяна“ има годишно 40-60, а понякога и повече концерти и концертни участия и 30 до 50 участия в представленията на Софийската опера. Тази продуктивност (която някои музиканти преценяват като много голяма) се дължи на музикалността, на нотната грамотност и на вокалната издръжливост на хористите ни, както и на особено умелата и експедитивна корепетиторска работа на втория диригент – Лиляна Бочева. (В хор „Бодра смяна“ диригентите са корепетитори).

ВЪПРОС 20. Кои са някои от опасностите при ръководене на детски хор?

ОТГОВОР:

При работата с детски хор (както и при всеки хор!) могат да се явят опасности и неблагополучия главно по две линии: в гласовото развитие и при формирането на музикално-певческия вкус на хористите. Аз мисля, че тези опасности не са фатални и неизбежни, ако диригентът внимателно следи как се развива гласът на всеки хорист поотделно и как се посреща и преценява пеенето и репертоарът на хора му от самите хористи и особено от слушателите. (Имам предвид слушателите от средното и над средното ниво, а не склонното към формализъм и снобизъм „елитно малцинство“).

ВЪПРОС 21. Разбирам, че музиката е на висока почит в България. Бихте ли желали да кажете нещо за това – какво е мястото й в живота на Вашия народ?

ОТГОВОР:

У нас са на почит всички изкуства, но пеенето и танците са влезли най-дълбоко в народния бит – навярно, защото са осъществими без особени материални и други условности. Нашият народ обича да пее. Той е създал огромно и прекрасно съкровище от народни песни. Пял е при разни обреди (народни обичаи и ритуали), при веселия и празници, при радости и при неволи (в миналото е робувал близо седем века!), в мирния си труд и в тежките си борби за свобода… Но като че ли никога не е пял така, както пее днес. При осем милиона население ние имаме вече 20 хиляди колектива, които се занимават с художествена самодейност – хорова, оркестрова, танцова, театрална, живопис и пр. От тях хоровете са повече от 5000! Тук не смятам индивидуалните изпълнители – певици и певци… Да, много пее днес нашият народ, защото песента му помага „да строи и да живее“, както казва поетът.

И хор „Бодра смяна“ продължава тази заветна народна традиция и, колкото му стигат силите, я развива в съвременните форми на хоровото изкуство.

***

Благодаря, професор Бочев, Вам и на дъщеря Ви Лиляна!

Вашите отговори дадоха на читателите ни представа за това как Вие сте създали и ръководили един детски хор, който днес е нещо изключително в цял свят.


Напечатано в кн. 5 на сп. „Music Educators Journal„, Вашингтон, април-май, 1966 г.

Вашият коментар