Ето как през 1963 г. „Бодра смяна“ смая публиката в Целе (Словения) с открит урок по солфеж

Цветан Ангелов

Цветан Ангелов

„В Целе на „Бодра смяна“ се удаде възможността да покаже друга страна от своята работа. Пред състоялата се тук национална конференция по въпросите на училищното обучение по музика и детско хорово пеене децата от хора показаха своята солфежна и изобщо музикално-интелектуалната си подготовка“, разказва композиторът Тодор Попов за турнето на хора в Словения през 1963 г.

Във връзка с показания урок по солфеж поетът Цветан Ангелов, придружил хора в Словения, пише:

„И може би по-интересно ще бъде, ако разкажа как един професор плаче, отколкото да гоня чуждите слова по страниците на печата. Става дума за проф. Антонич от Загреб. Той се разплака на заключителния концерт в Целе, когато нашите деца запяха „Успаванка“ (приспивна песен от Моцарт). Но… нека почнем от самото начало. Проф. Антонич се просълзи за първи път сутринта, когато преподавателят по солфеж Ивелин Димитров направи една поразителна демонстрация…

Урокът по солфеж вървеше като приказка. Проф. Антонич се трогна. Възможно ли е това? Невероятно леко солфежират младите певци от България. Невероятно леко! Но може ли да се докаже, че това е „прима виста“? Да не би солфежът да е… репетиран? Да не би за „прима“ да ни се представя някоя „секунда“, „секста“ или „септима виста“? Не, това не е възможно!

И все пак проф. Антонич се възползва от поканата да се поставят на децата непознати задачи. Той пристъпи безшумно към черната дъска и взе тебешира. В началото на петолинието се изправи ключът сол. После кацнаха два бемола. Появиха се ноти. Докато професорът съчиняваше, децата пееха от сборниците си. Когато свършиха, те видяха на дъската тригласна задача в си бемол мажор. Дълги легати свързваха нотите, под които бе написан словенски текст. Ръководителят на класа се обърна към тревожно стихналата публика и каза: „Ще се опитаме да го изпеем направо на три гласа“. И даде тон. Едва дочакали енергичния му жест, децата запяха. Изпяха задачата с ноти. Свободно и леко. А след това пожелаха да чуят как се произнася словенският текст. Някой го прочете веднъж – „Най живи цельски фестивал!“ – звъннаха светло и тържествено двете фрази на този малък импровизиран девиз… Професор Антонич се просълзи…“

Показен урок по солфеж в Москва 1964 година с ненадминатия Ивелин Димитров (снимки предоставени от Катя Диманова)

Показен урок по солфеж в Москва 1964 г. с ненадминатия Ивелин Димитров (снимките са предоставени от Катя Диманова)

Ивелин Димитров на открития урок по солфеж в Москва 1964 год., предизвикал невиждано възхищение от постигнатото!!!

Ивелин Димитров на открития урок по солфеж в Москва 1964 г., предизвикал невиждано възхищение от постигнатото!

1 thought on “Ето как през 1963 г. „Бодра смяна“ смая публиката в Целе (Словения) с открит урок по солфеж

  • Имах честта и удоволствието да участвам в това турне и в показния урок по солфеж. Пазя като най-скъп спомен и като едно върхово постижение, заедно с това в Ленинградската консерватория през 1964 г.

Вашият коментар