Родино мила!

Родино мила, теб привет
О, майко, теб привет, теб привет.

Теб, Българийо, чада сме,
ти си наший дом свещен,
ти си наший кът любим,
кът за щастие отреден,
мил си край незабравим,
с чудна прелест надарен

Да, да, да, да, със прелест надарен
Да, да, да, да, за щастие отреден

Как щедро, майко, е земята твоя,
осеяна с брилянти.
Сред тях прекрасен свети
Балканът горд, напет…
О, виж го как сияй!

Ний благоговеем пред него и пеем:

Алти:                                                             Сопрани:

Горда Стара планина                            Мила наша родино,
славна й наш`та твърдина,              Свята наша родино,
тя хайдушката си песен пее            Ти си наш земен рай,
пей от вечни времена.                          Дивен роден край.

Всички:

О, наша мила родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест
ах, те нямат край.

Родино мила, теб привет!
О, майко, теб привет!

„Родино мила“ е първообраз на националния химн на България, утвърден през 1964 г. Автор на хоровата композиция е Борис Тричков (1881-1944 г.), като за основа той ползва песента „Горда Стара планина“ на Цветан Радославов (1863-1931 г.).

Радославов пише своята песен през 1985 г., по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. За пръв път песента е отпечатана през 1895 в “Учебник по музика. Ч.1” от К. Махан.

Първоначалният аранжимент на песента за еднороден хор е направен от Добри Христов (1875-1941 г.) под името „Мила родино“, а след това Борис Тричков я превръща в завършена хорова композиция със заглавие „Родино мила“.

Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев. Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналните текст и музика. Мотивът „Горда стара планина“, с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенни куплети, а „Мила Родино“ — в припев. Останалите части от композицията не са включени в химна.

След 10 ноември 1989 г. в рамките на VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и „Шуми Марица“, но окончателно се налага „Мила Родино“.

До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета, които след 1990 г. отпадат:

Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашият победен строй.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Translate »