Светла Бешовишка: Децата могат всичко

Репертоарът ни е от „а“ до „я“ с български и световни творби, казва диригентката и главна художествена ръководителка на хор „Бодра смяна“ в интервю за в. Дума

„От детските хорове се захранва операта“


Хор „Бодра смяна“, създаден през 1947 г. от диригента и педагога Бончо Бочев, е една от най-силните традиции в българската култура – детското хорово пеене. След смъртта на Лиляна Бочева диригентството се поема от дългогодишната сътрудничка и корепетиторка Светла Бешовишка. Тя е в хор „Бодра смяна“ от 1971 г. като пианистка, била е последен курс в Консерваторията (Теоретичния факултет, специалност педагогика), когато се явява на конкурс за корепетитор на „Бодра смяна“. Отидох на шега, защото мечтаех да видя Бончо Бочев отблизо, а това беше възможност, споделя Бешовишка. На смъртния одър той ми каза: Светулке, няма да оставяш Лиляна, ще стоиш до нея! И аз останах действително до кончината й. Смятам, че се движим в правилната посока. Оказа се, че аз съм човекът, който най-дълго е бил до титаните Бончо и Лиляна Бочеви и знам в детайли всичко, което те са измислили, прилагали, усъвършенствали, допълва Бешовишка. Тя разказа пред ДУМА за успехите и несгодите на легендарния хор днес. По думите й той се стабилизира и, независимо какво се случва, върви напред.

Младите бодросменци ще участват в големия концерт на 10 юни от 18.30 ч. в зала 11 на НДК. Тогава е годишният спектакъл на всички педагогически форми на Националния дворец на децата.


– Хор „Бодра смяна“ е поставил началото на българското детско хорово пеене, той е с история и традиции. Как се пази и обогатява такова наследство? С какви позиции е днес?

– Старая се да ги развивам и да ги утвърждавам, защото през времето са доказали стойността си. Цялата школа на Бончо Бочев е като азбука в детското хорово пеене. Днес продължаваме да си вършим нашата работа, да откликваме на всички покани, които се отправят към нас. Участваме в концерти, свързани с определени празнични дати, с програма, подходяща за съответния случай.

– Правите ли гастроли в страната и в чужбина?

– Имахме скоро гостуване в село Поликраище, което е родното място на Бончо Бочев. Специално ни поканиха, защото тази година се навършват 110 години от рождението му и 85 години от рождението на Лиляна Бочева. Децата пяха с усещането, че говорят от името на двамата титани. Посрещнаха ни много сърдечно и добронамерено. В чужбина не сме ходили още, но имаме страшно много поименни покани откъде ли не, но по известни причини на този етап трупаме репертоар, развиваме се и чакаме да се оправи светът, за да покажем на какво сме способни. Децата идват на репетиции, въпреки че няма светлинка някъде да отидат. Те съвестно си вършат работата, за което им се прекланям!

– Не намаля ли интересът към хоровото изкуство, като че ли се наблюдава тенденция за отдръпване от него?

– Нормално е, защото някога е имало само това изкуство, а сега какво ли няма. Усещам пренасищане в другите жанрове, които се поощряват, а класическото хорово пеене винаги ще има любители. Всъщност от детските хорове се захранва оперното изкуство. От тях се възпитава културна публика, която да ходи на концерти и да оценява красивото. Според мен има място за всички под слънцето. Въпрос е на израстване, на оформяне на вкус.

– Какъв е съставът на хора в момента?

– Общо 45-50 деца са. Най-малката се казва Марта, която е на 4,5 г., тя пее изумително чисто. Когато дойдат по-големи ученици, те нямат никакви трудови навици, не спазват дисциплина и не издържат на нашия ритъм и режим. При нас са, докато завършат училище – докъм 18 г.

– Почивате ли през лятото?

– Зависи, обикновено работим до края на юни и от началото на септември. Когато ходим на лагер, миналата година бяхме на Кранево, репетираме, за да не ни е скучно. Децата пеят с удоволствие.

– Как става записването при вас, има ли специални изисквания?

– Не бива предварително да учите детето на каквото и да било. То все ще знае една-две песни от детската градина или от околната среда, ще го чуя и ще преценя дали става или не. Обикновено повечето деца стават. Има обаче малък проблем, в който възрастните не се задълбочават. Когато децата ходят в детски ясли и градини и започват да пеят, там казват пейте силно, а когато пеят силно – никой никого не слуша и става бъркотия. Така родителите остават с впечатлението, че детето им пее фалшиво. А от три тона може да се разбере дали е музикално. Препоръчвам да не лепват такива етикети на малките, а просто да ги доведат при нас.

– За обучението заплаща ли се?

– Да, с извинение. Плаща се на месец по 20 лева за новоприетите и по 10 лева – тези, които са пели над пет години в „Бодра смяна“.

– Как се издържате финансово?

– Ние сме към Националния дворец на децата, оттам получаваме средства и съответно от МОН. Само че картинката е доста тъжна. Дворецът е многодетна майка, както обичам да казвам, има много състави, за които трябва да се погрижи. Старае се да подаде ръка на всеки, който има покана за участие или някакъв проблем, но понеже сме много – не става често.

– Видях, че има и други формации в сградата, в която се намирате, сигурно не я ползвате цялата.

– Освен „Бодра смяна“, тук репетират филхармония „Пионер“, вокална група „Сладки пуканки“ и хорова формация „Добри Христов“. Много народ сме и се опитваме да не си пречим. Имаме относително разпределение, ползваме залите по часове. На мен лично не ми пречат, успявам да се изолирам, децата – също. Сградата е строена специално по проект на Бончо Бочев за хор „Бодра смяна“. Сега не я използваме цялата, защото имаме съжителство с други формации, които са към Двореца на децата.

– Имате ли фирми – дарители, които да ви спонсорират определени изяви, или по-заможни родители, които да ви помагат?

– Не сме случили на родители откъм заможност, но достатъчно е, че ни поощряват морално. Стимулират децата си да се развиват в звукова среда. Както е известно, богатите са богати, защото не дават… Но, да сме живи и здрави, смятам, че това ще отмине и всичко ще си дойде на мястото.

– А за какво най-много ви трябват пари, децата от какво имат нужда?

– Първото, което ми идва наум в момента, ако намерим отнякъде пари, бихме отишли пак на летен лагер на морето. Това много добре се отразява на децата. На репетициите нямат достатъчно време да си общуват, а пък там могат по-добре да се опознаят… Рисуваме, правим Вечер на таланта, изявяват се и като актьори… Но им е скъпо.

– По колко часа репетират?

– Зависи от ангажиментите, ако имаме нещо спешно – репетираме по-начесто. Например за концерт в зала „България“ ни питат дали сме готови и дали ще се справим. Никога не отказваме, трябва да се справим, просто нямаме друг избор, няма „не мога“. Децата могат всичко, това е мотото на Бончо Бочев.

– Какъв е репертоарът ви? Кой пише новите песни? Работите ли с композитори?

– Обикновено не правим поръчка на композитори, защото не можем да работим така, това са авторски права – безкрайно интересна тема, в която гледаме да не се намесваме. Репертоарът ни, най-общо казано, е от „а“ до „я“ с наши и световни произведения, за да може децата да минат през всички стилове на световната и българската класика. Ние сме сътрудници на Софийската опера, откакто съществуваме, тя е малко „по-голяма“ от нас. Тази година участвахме в три спектакъла на „Бохеми“ – по време на международния оперен конкурс на името на Борис Христов. Тези изяви са много любопитни за децата, защото се срещат с възрастни и утвърдени изпълнители, пременени в костюми, играят на сцената като истински артисти. Има ли са възможност да пеят операта „Турандот“ с Гена Димитрова, колкото пъти е пяла, толкова пъти сме били около нея. С Райна Кабаиванска в „Тоска“ пак снимки, автографи…

– Сред децата, които обучавате, виждате ли особено даровити?

– Има много музикални деца, които заслужава да си отдадат живота на музиката, независимо дали с пеене или с инструмент. Но дали ще се занимават и в бъдеще с изкуството, зависи от родителите им, от времето, в което живеят. Трудно е после да си намерят работа, колкото и да са качествени, и по света стана тежко. Опитвам се да науча тия сладурчета да не си хабят силите, като се карат помежду си и критикуват учителите, а да учат по своя воля и съзнание, за да станат конкурентоспособни не само у нас, а и в чужбина – ако искат да успеят.

– Подготвяте книга за Лиляна Бочева. Какво ще представлява?

– Книгата за Лиляна Бочева ще е написана от много, много бивши бодросменци, които споделят своите впечатления и целия си живот в хора. Жива книга. Още се събират материалите. Но излезе книга за Бончо Бочев – „Вълшебникът“, която е много интересна.

Вашият коментар